автор: sarce_za_teb

Намирам път
отдавна изгубен, забравен.
В своята тайна скрил светлина.
Тук огряват лъчите на Рая
и песните пеят- цветя.
Намирам обич-
времето непроменила
в ръкава си скрила тайна една,
че щастието винаги е красиво,
сълзата е само роса.
Уверено тръгвам
по тоз път изгубен
към сърцата, в които огън гори.
И запалвам от тях свойта свещ негоряла.
Страннико, идвай с мен!
Запали я и ти!