автор: Lachistata

Как така се случи,
че от глуха тъгa се събудихме
след нощта, отесняла от сбъдване
на тъпата болка с цвят на ударено?
Къде така насъбрахме
мънистa убита магия,
гърлата си скъсахме бясно
от толкова викане в нищото.
Кога понесохме пълни дисаги
по пътя, грапав от грубост
и изтърбушихме пустото тяло
на общата сивкава скука.
С колко ръце се боричкахме
за нащърбена хапка от щастие
и роли ревниво разменяхме
за фалшиви монети, ръждясали
от потните длани на нежна неистина...
Мълчи! Замълчи!
Думите- глупави кукли-
връщат в началото,
инатливо задават въпроса,
от който се плаша
както децата от тъмното...