автор: magiq02

Аз се върнах, море.
По онези взривени
мостове,
някак стигнах до теб.
И съм твоя.
Галя с поглед вълните,
следите ми стигат сърцето
на жадния пясък.
Парят дланите –
топля самотните камъни.
Пъдя мрачните облаци
и разплитам рибарските
мрежи със нежност.

Плаче гларус. Натрошени седефи ...

Аз се върнах, море!
Не тъгувай.
Всички пътища –
и извървените –
тук ме водят!
Приласкай ме, море.
Коленича.
За обич. За прошка...