автор: Sarita

Усмихна се, а дори не знаеше, че се усмихва.

Не знаеше с каква радост бе дарила „големите очи” , когато съзряха усмивката й. Една гореща сълза се търкулна и капна на дрехата й. Това малко същество даваше сили на майка си да преобърне целият свят и да постигне всичко.

Усмихна се, а дори не знаеше, че се усмихва.

Светът спря да се върти в този момент. Това беше по-силно от всичко: първата усмивка на първата рожба. Имаше ли нещо на този свят, което мама не би направила за тази усмивка? Имаше ли нещо, което би я спряло да я види отново? Точно тогава разбра, че светът вече не е същият. Всичко беше различно. Дори въздухът, който дишаше, всичко беше по-красиво, по-истинско, изпъстрено с цветове.
Малките юмручета се размърдаха: Въпреки всички опити да бъде изтръгната от блажения сън, малката продължаваше да спи.
- На какво ли се радваш?- запита майка й, като знаеше, че коремчето й е празно.
Но очевидно пропускаше нещо. Явно малката злоядка знаеше някаква тайна, която упорито отказваше да сподели, но... усмивката й я издаде. Дали танцуваше с някой ангел? Може би беше щастлива, защото е обичана?... Кой ли знае?
Слънцето озаряваше с лъчите си стаята в последния си поглед към земята, а луната с нетърпение очакваше нощта. Скоро звезди щяха да посипят небето и земята да потъне в сън, а утрешният ден с трепет да очаква настъпването на зората, за да я поздрави и да хукне в преследването на нови мечти.

- Спи, мило мое! Посрещай всеки утрешен ден с безгрижна усмивка! Обичам те!

Нежна целувка докосна малката главица, а в големите очи се спотайваха щастливи сълзи, много обич и ... мъничко гордост: от една споделена детска усмивка.