автор: new_poet

Време ...
Време - безмълвно и зловещо,
бездна - смучеща, дълбока.
Свирепо и не просто нещо,
разяждащо плътта ни без посока.
Място ...
Място - ненужно и абстрактно,
относително, безбрежно.
Присъствам в него едноактно,
макар наглед и безметежно.

Ние ...
Ние, какво ли представляваме?
Има ли ни всъщност този път?
Нищото ли съставляваме,
вечна ли е нереалната ни плът?

Надежда ...
Надежда, моля, не плачи сега!
Без тебе надали ще мога,
усмихвайки се във реалността,
да стигна някога до Бога.