автор: seso-sms-o

Край огъня умирам жаден -
ракия – не! – а гола вода пуща!!!
Жив зян отиде мармалада,
казана се напука и олющи…

/Как жаждах висший сорт и градус
на скачащ лудо спиртомер!...
Да зазигзагвам чак от радост,
да съм пелтечещ крачкомер!.../

…дали бе пламъкът засилен
или бе слаба захарта?!…
О-о-о! Бакърената серпентина -
сменили с някаква ръжда!!!...

Тежко ти, суха дамаджана!
Без дестилата - потъмней!
…ще ида аз при мама Жана
да мЪ олекотей!