автор: magic

Вън ръми...
моят пролетен свят
дребни капки обливат
с нежно вълнение.

Не люби...
ми нашепва градът-
твойта пламенна страст
ще изтлее в безвремие.

Не пиши...
в този истински ад
ще потъне стихът ти
в тихо забвение.

Не съди...
всеки огън е прах,
всяка радост е болка
на откровение.

Вън ръми...
И без мен и без вас
пак ще шепне градът
на идното поколение.