Щом сега си толкова различен,
срещнала съм в миналото друг.
Аз и днес на себе си приличам –
да те върна тук ми трябва... чук.
Да ударя силно, да размажа
спомена, на който се обричах.
На себе си и тебе да покажа
този, който исках и обичах.
Да ти сложа шапка-невидимка,
да те върна в сляпата неделя.
Да ти бъда още миг любимка
както беше в първата постеля!
И ако останеш пак различен
и моят огън вече не те връща,
сърцето ще направя таен пристан,
където все ще си останеш същия.