автор: casper

Дали е грешно да обичаш ?
Има ли невъзможна любов ?
Без думи и да не се вричаш,
да изгаряш нежно, Любов ?
Било ли е нужно да скитам
разпилявайки те по света,
губейки, отново да надничам
в чужда човешка душа ?
Защо във времето предпазливо
е трябвало да си мълчиш,
наблюдавайки ме търпеливо,
докато внезапно изпепелиш ?
Свободно си ме пускала
да скитам, да тичам боса,
с грейнали от страст очи,
като в желанията свои скрита,
поддържала си ти искри.
А трябвало ли е да се науча,
и през годините да се каля ?
Спокойна, срещайки те днес,
да мога да те разбера.

Възможно ли е да греша,
усмихваш ли ми се сега ?