автор: krasavitsa

С Hamman решихме да си задаваме теми, за да се упражняваме в писане. Заглавията на текстовете и на двамата ще бъдат "Работилница за писатели", като ще ги номерираме различно и ще казваме зададената тема.
А вие се упражнявайте в четене и критика!
А?

Зададена тема: предмет на бюрото ти

Имам домашно по писателство. Да напиша нещо за нещо.
Първото нещо, на което се спира погледът ми, е пепелника на бюрото до компютъра ми. Ще стане история от него. Не защото е триъгълен, керамичен, и при това уникат, без да е кой-знае какво. Но е спомен и си има история, която като разкажа и поукрася, смятам да стане добро домашно.
Подари ни го един приятел, керамик по професия.
Та както казах, триъгълен е, с цвят брик и удобен горе-долу, защото гнездата за цигарите са дълбоки, обхващат цигарата добре и... не е ли крайно време да ги спра тези цигари? А и толкова поскъпнаха, макар и качеството им да се подобри. И все пак цялата къща се омирисва, все ми се налага да пръскам с разни ароматизиращи спрейове или да паля ароматни китайски пръчици, защото не обичам да ми мирише, макар че пуша.
Освен триъгълен, пепелникът е и спукан. Всъщност, счупен и залепен. Добре залепен. За разлика от приятеля, който ни го подари. Той не успя да се залепи. За последен път го видяхме в една градинка в центъра, беше странно променен, едва го познахме. Всъщност, беше се разхубавил. Но и избелял, както бяха побеляли предварително и очите на жена му. Засмя се и каза, че нямало да остарее, имал рак на белите дробове. Ау, викам му, значи пръв ще ходиш горе, заеми най-добрата маса и ни чакай, когато и да е, идваме и ние. Посмяхме се. Държеше се, поне тогава и поне пред нас. Когато им се обадих след известно време с предложение да се видим, жена му каза, че вече е на легло. Повече не ни се обади, и за погребението не ни се обади. А и ние не се обадихме. Но пепелникът ни напомня за него.
Интересно, защо се чувствам гузна, като си спомням това? Колко е странно, в такива случаи никога не знаеш какво да кажеш, дали не трябва човек предварително да си подготвя реплики? И ако сега реша да си подготвя някаква реплика, каква трябва да бъде? Не мога да си представя, всичко се обърква толкова много, като ти го изтърсят. Какво да кажеш на човек, който те гледа в очите и ти казва, че скоро ще умре?
А ако се случи на мен, как бих могла да го кажа? Ела на погребението ми? Каня те? Не е лошо.
Всъщност, това домашно ще ми свърши работа. Точно така.
Използвам случая, че стана дума, та:
Каня всичките си познати, които ме преживеят, на погребението си.
Който иска, нека се радва, че ме е преживял.
На когото му е тъжно, да си поплаче, макар че не обичам хората да плачат заради мен.
Тези, които ме познават най-добре, нека си спомнят какво сме си говорили.
В едно съм сигурна – че роднините ми няма да са сред последните.
А пепелника... за пепел е... от цигари, спомени, приятелства, живот.
Счупван и лепен.