Като вино престояла
в избата на любовта,
самодивно си преляла
с дъх на билки и цветя.
Тръпнеш в устните подобно
кръв от рана на гърди.
Мяркам те по късна доба
на лицето със звезди.
Палиш погледи огньове.
Мрежи с пръстите плетеш.
С устните целиш отрова,
а с гласа - сърца крадеш.
От копнеж необуздана,
как ли ще те покоря?
В изба влязох отзарана -
в изба ще се свечеря.
Чаша вино. Още, още...
Ум замаян ти плени.
Дните станаха ми нощи,
а пък нощите ми - дни.
Сладко ми е да въздишам,
а от виното горчи.
Самодиво, идвай скришом
и пронизвай ме с очи!
Като вино престояла
в избата на любовта,
дай ми да те пия цяла
през деня и през нощта.
(От "Шарена палитра")