автор: mi_me_to

Изгорих всичките покани...
А ти влезе,защо ли влезе...

Днес те моля - да останеш
от сенки на празнота
душата ми краде те...
И все се моля -
да останеш -
в едно усещане
по-силно от отровата
разливам те по свойте рани...
А ти знаеш,нали...
Как се моля да останеш.
Как крещя на забравата
разкъсала тялото ми...
И как искам да вярвам,
в любов, не мили -
тя е суета,
и не в претруфената вечност
на уморена красота...
Да вярвам на усещане за теб,
и в теб откривайки света...

Аз - неверница -
вярвам за раждане
в твойте зеници...
И неискам да крещя в нищото
ослепях от писъци...
Невиждаш ли...
Как прозрачна е липсата
в очите ми...
И "искам" е тъжната струна
на глухотата ми,
в неизбежното твое тръгване.
Погребваш ли протегнати ръцете ми
от разстояние на несбъдване...
Забравена,
в своето очакване
навярно утре...
Ще умра от вярване...