автор: Petroniii

В автобуса Варна–София е адски студено. Не е случайно, че сме точно трима, освен шофьора, когото го е домързяло да пусне климатика по-рано и сигурно чак към Търново ще се стопли, точно когато трябва да слизам, а сега трябва да стоя повит като ескимос, мамка му, а на кой му се пътува в такова кучешко време.
Звъни Антония. Какво ли иска в осем и нещо? Събота е. Всички отработват Нова година.
Къде са ми ключовете? – пропищява от слушалката. Вадя голяма връзка чужди ключове и гледам учудено:
- Ами...в джоба ми са
- Ти луд ли си? Как може да ми вземеш ключовете, трябва да отида на работа, трябва да отключа трезора, мене чакат, никой не вдига в банката, КАК МОЖЕ ДА МИ ВЗЕМЕШ КЛЮЧОВЕТЕ, БЕ!
- Аз какво да направя? На магистралата съм. Не знам какво правят в мен, май сутринта съм спал, когато съм заключвал...Кажи ми, какво да направя?
- Не ме интересува, искам си ключовете, не знам какво ще правиш, аз трябва да изляза и да отида на ра-бо-та!
- Ми не може ли да пуснеш ключа за трезора от балкона на някой от вашите гардове на банката?
- Абе как ще им пускам ключа бе, как ще влязат в задния двор като входът е заключен, на тебе май въобще не ти пука, че съм заключена и не мога да изляза... - и връзката прекъсва, защото дори на магистралата шибаният мобилен оператор не може да ми осигури обхват като хората.
Звъня малко по-късно.
- Ами виж, ще ти пратя ключовете от Шумен, да, от Шумен със следващия рейс за Варна и някой да дойде да ги вземе от гарата. Това е, което мога да направя за теб. Извинявай, че така стана... и аз не знам как е станало, явно съм спял по пътя, извинявай...
Малко след това автобусът излита от магистралата и се преобръща върху съседната жп- линия. Трябва да изляза! Заеби всички сакове, дрехи, мобилни телефони, пари. Остави всичко, което носиш със себе си и бягай през напукания прозорец. Още няколко пъти удрям с аварийното чукче, докато избия джама и някак си успявам да подам глава навън като щраус. Толкова нелепо се чувствам. Тъпото е, че не мога да се набера на ръце и да изляза, всичко е парченца стъкла, които се ронят под тежестта ми и аз потъвам надолу въпреки свръх адреналина, който произвеждам, а под мен се чуват стонове на лазещи хора. И в този момент свирката пронизва мозъка ми в онази дълбочина, която вибрира “това е краят, това е краят!”. Никакви филми няма. Никакви “целият ми живот мина като на кино-лента”. Ако животът ти се събира настина само в 7 секунди, колкото е продължителността на един сън според учените, значи напразно си живял толкова дълго. Но и това е много, за да го помислиш в този момент. Размучах се като теле, оплетено в телена ограда и това беше. Нямаше Супер Любо или някой от американските супер кретени, нямаше Господ. И никой не ме измъкна. Влакът си мина през нас и ни разцепи.
Телефонът ми вибрира в панталона на костюма.
- Кажи, ма!
- Какво стана бе, смотаняко, защо нямаше никой на гарата, къде са ми ключовете? Искам да изляза! Искам да изляза, разбираш ли! Ще ме уволнят от работа. После ще те изхвърля от вкъщи, въобще не ми пука, ти си ебаси кретена!
- Първо на първо, в момента няма как да имаш връзка с този номер, бейби. Сигурно сънуваш, че говориш с мен. Аз би трябвало да съм...би трябвало да съм на аутопсията си или на погребението. Мина един влак и ни разцепи на две, чак срутихме гарата. Мен ме намериха в едни натрошени водки в лавката. Страшна каша, казвам ти. Твойто уволнение нищо не е. Аз се уволних от живота, тъй че не ме занимавай, ако искаш скачай от апартамента, прави каквото искаш! Моят пътен лист е разписан. Попа опява, защото гушнах букета и ритнах камбаната, разбираш ли?
Прекъсвам и почвам да троша новия си черен телефон с камера. И на погребението ми ще дойдат да мърморят шибаните жени. А сега да видим къде ще ме намерите! Никъде няма да ме намерите! Никъде!
Пътувам в една маршрутка и чета футболни вестници. Сигурно така возят към Рая?
- Хамбургер-Леверкузен 2-1, Майнц – Кьолн 1-0, Санкт Паули – Вердер 0-0...Аз съм Бела и нищо не разбирам от футбол, вие слушате спортното шоуто на Петьо и Бела, само че Петьо още го няма и сега продължаваме с музика. Температурата е малко над нулата.
Ми , няма ме! Пътувам и гледам “Катерачът”. Силвестър Сталоун катери по изпотена тениска едни чукари, едни скали през зимата, в едни пещери ходи, вдига и набива някакъв на един сталактит откъм гърба, щото оня искаше да се погрижи за кучката му, запали си огън с 30 милиона долара. Сигурно е яко напушен тоя човек. Яко си пафка на чист планински въздух и така се хили, че събаря лошите балъци с лавини и камъни. Трябва да си мега балък да стреляш по Рамбо, дори и да е само по изпотена тениска, защото всяко дръво меч е, всякой камък-бомба...и като заметне Роки лошия, оня подскача из планината от урва на урва и от век на век...Идат като тигри, бягат като овци. И в този момент, драги слушатели, както слънцето грее и птичките си пеят, кретенът зад волана се натриса в един ТИР при тройно изпреварване със 150км/ч в насрещното и Силвестър Сталоун лети към мен озъбен, в една десета от секундата, иска да ме сграбчи с голите си ръце и нещо крещи, но в тоя момент моята опиянена тиква влиза в кинескопа, центриране и... Силвестър угасва. Ай, ше ти се не види! На какъв се направи!
- Писна ми да умирам!! Я дай по една да запалим, че в Рая ако ни гепят, 15 години затвор ни лепят – и подскачам с кубинките в камуфлажката с още един на ъгъла на батальон 320. А някога батко ти щеше да продава трева. Бях писал на Евреина бележка на пощенския запис “Сто бройки, ама качествено!”. Обаче него го прецакаха едни българи като избягаха от задния вход на блока, ама ги върна парите еврейчето, даже двойно, като компенсация. Сега е във Франция. Архитект. А един друг авер е актьор. Отива му. Веднъж се беше напушил и се беше вмъкнал в една празна отключена патрулка да върти волана като Шумахер с пронизителни звуци и куките го хванаха -“Какво правиш тука бе, момче? – Ми карам”, и го счупиха от бой. Сега ходи из театъра с катинар и дълга коса и прилича на Хан Аспарух от филма.
WALTER (04:51 следобед) :
как са момченцата?
hellenitta (04:52 следобед) :
6 plus po 6e6tobalnata
WALTER (04:55 следобед) :
а по ебобалната?
hellenitta (04:57 следобед) :
zadava6 tvarde li4ni vaprosi, no poneje sme si stavali blizki 6te ti kaja, 4e na finala priklu4ihme ednovremenno! be6e uragan!
WALTER (04:58 следобед) :
ама ти наистина ли?
hellenitta (04:58 следобед) :
e az ne si gubia vremeto samo v prazni fantazii kato teb naprimer....
WALTER (05:00 следобед) :
и с кого?
hellenitta (05:01 следобед) :
nqkoi mn dobar,dosta po mlad ot teb i...uhhh ne mi se misli pak za nego, tvardе e silno!
WALTER (05:02 следобед) :
няма ли да повторите?
hellenitta (05:04 следобед) :
ne, niama smisal, polu4ih vsi4ko, koeto iskah, ne mi se razvalia vsi4ko, be6e ednokratna upotreba.
hellenitta (05:05 следобед) :
no moga da go prepora4am na priatelkata ti
WALTER (05:08 следобед) :
крайно време беше да се изчукаш
hellenitta (05:09 следобед) :
ne, kraino vreme e ti da se iz4uka6!
WALTER (05:09 следобед) :
Хаха, мисля с теб да приключа новия си разказ, мерси за лога!
hellenitta (05:11 следобед) :
da, dobre 4e sam az da ti davam ideite, ina4e 6te si edin mnogo beden na idei prozaik.....
no mi sendni razkaza si, koi znae moje i da me vpe4atli i da napravi delnika mi veselia6ki
WALTER (05:13 следобед) :
Идеята е да е супер несвързан и за това ще ми влезеш в употреба.
hellenitta (05:14 следобед) :
ako ideiata e da e super nesvarzan za6to vaob6te se poti6 i pufti6 nad nego, potarsi drugo prozvi6te!
WALTER (05:15 следобед) :
Защото идеята е такава, да изглежда несвързан. Героят е напушен и “умира” няколко пъти
hellenitta (05:16 следобед) :
smartta e edin pat! koi si ti, 4e da pi6e6 za neia,4uvstval li si ia za blizkа?
hellenitta (05:16 следобед) :
doijdane!
WALTER (05:16 следобед) :
да го духаш! и животът е един път.
Листата подслушваха мислите и тихо си шушукаха. Вятърът ги подгони. Чух гласа на баща ми. Търсеше ме. Стъпках фаса. Взех брадвата и се запътих.