автор: qbylkovcvqt

...но чуйш ли как пее гората?
...
За тоз глас ми копней душата...
Христо Ботев

Силно да любим и мразим!
Този завет на поета с погледа огнен,
дали помним и още ли пазим
и дали сме способни на любов като тази?

Неусетно заробваме душите си,
съществувайки - да живеем забравяме
и красотата,и обичта, и идеалите,
в старите дървени ракли заравяме.

Там като скъпо имане те дремят
и мисля си - ще би да дойде време
иманяри да усетят как от там греят,
за да взривят ключалките ...

Нека оковите на духа си разбием,
нека отворим душите си светли,
защото поробителят сега е невидим,
а как да живееме несвободни?!