автор: hristam

Влюби се в нея още преди да я види. В началото просто я възприемаше като една от многобройните си читателки, които му пишеха мили бележчици, възхитени и развълнувани от прекрасните му разкази и стихове.

После се улови, че все повече мисли за нея, имаше някаква магия между тях, нещо повече от обикновено привличане, и той тръпнеше от желание да се срещнат. Нейната красота дори надмина представите му, а в мислите му тя беше прекрасна като богинята на любовта. Но не беше само безупречната й външност, което го привлече така неудържимо. Когато погледна в очите й, той съзря там цялото това благородство, нежност и разбиране, към което винаги се бе стремил, но досега не бе откривал.
Тъй като нямаше много опит с жените, беше плах и нерешителен, но любовта му даде сили, а и нали надникна в очите й? Не беше красавец, живееше трудно, досега все несполучливи връзки бе имал, но в онзи момент се почувства най – желания и вдъхновен мъж, криле от страст и обич му бяха поникнали, и той ги разпери, за да я обгърне с тях и я задържи при себе си.
Но много скоро започна да разбира, че тя вижда в него прекрасният човек, великолепният творец, но не и обикновеният влюбен мъж, с когото да сподели живота си. Можеше да я докосне с вълшебството на красивите си думи, можеше да я погали с ласкавите си рими, можеше дори да достигне до глъбините на душевната й същност, но не можеше да я има като любима жена до себе си. Тя живееше в друг свят, общуваше с високопоставени хора, беше обградена с лукс и охолство, можеше да има каквото и когото си пожелае.
Но той не можеше да я откъсне от сърцето си, нещо повече, понеже нямаше как да я последва в нейния свят, сам създаде свой свят за тях двамата. Не му беше трудно, и без това от много време вече живееше чрез творбите си, а сега те всичките бяха за нея и него. Създаде най – големите си шедьоври, но точно по това време започна да забелязва, че се случва нещо странно.
Обикновено не оставяше разказите си недовършени, но ако се случеше, на другата сутрин ги намираше променени. Уж пак бяха същите, с неговите идеи, с неговия изказ и думите даже си бяха същите, а бяха различни. С очите си не можеше да я види, но със сърцето си усещаше тази разлика, и не спираше да се удивлява. После се подразни, що за нелепа шега беше това, и кой си позволяваше подобно нещо. Толкова се ядоса, че дори не се запита как е възможно да се случва , живееше сам, никой нямаше достъп до творбите му. Беше абсурдно.
„ Ще трябва да преработя всичко!” – помисли си, но когато се зачете отново, сърце не му даде да промени дори една запетайка. Това бяха неговите мисли, и не просто неговите мисли, а неговите чувства, най – красивите му мечти, най – развълнуваната песен на сърцето му, композирани по съвършен начин. Самият той бе въплътен в тези творби, да промени нещо щеше да е равносилно на това себе си да промени, а той не можеше да го стори, дори и да иска.
Няколко безсънни нощи прекара, за да разбере как точно става тази магия, но така и не разбра, а на сутринта отново оставаше изумен от прочетеното.
На следващата нощ не издържа, беше толкова изтощен от безсънието и емоциите, че не можеше да остане буден повече. И тогава тя дойде в съня му. Красива, млада жена беше, но сякаш малко дяволче надничаше през очите й.
„ Защо правиш това с творбите ми? – позна я той веднага – Защо правиш това с мен?”
Тя вдигна вежди и палаво го попита:
„ Нима не ти харесва?”
„ Не казвам това – почувства се объркан той – Но досега съм се справял чудесно и сам, без твоята помощ. Коя си ти, всъщност?”
„ О, има ли значение? – засмя се тя – По – важното е, че бих могла да ти помогна.”
„ Да ми помогнеш в какво?”
„ Да имаш всичко, което си пожелаеш – мило му се усмихна тя – И тъй като по една случайност знам какво желаеш повече от всичко, мога да направя така, че да я имаш!”
Тя не спомена точно какво има предвид, но той разбра, и за миг сърцето му сякаш спря да бие. „ Сигурно умирам, помисли си, а тя е ангелът, дошъл да ми предложи самият Рай.”
„ Но как смяташ да го направиш?” – попита той. Вече бе готов да й дари и живота си.
„ О, много лесно! – засмя се тя – Ще използвам цялата любов, която носиш в сърцето и душата си, за да създам най – големия ти шедьовър. Никой не би могъл да остане равнодушен пред такава творба, и тъй като ще е посветен на нея, тя най – после ще открие сърцето си за теб.”
„ Нима би могла да го направиш? – развълнува се той – Заради това всичко бих направил, всичко, каквото поискаш!”
„ Не е необходимо – кротичко му се усмихна тя, а дяволски красивите й очи сякаш го погалиха – Само ми позволи да го направя!”
И тя го направи, още същата нощ, докато той най – сетне, за пръв път от много време, бе заспал дълбоко и спокойно, в щастливо очакване на новият ден.
Когато прочете написаното на сутринта, за първи път се разплака, а много трогателно красиви творби бе създал досега. Толкова дълбоко го докосна написаното, че той дори не разбра, че това не е само докосване, а изтръгване на самата му същност, заедно с цялото й богатство и красота, които бе съхранила в себе си. Тя сякаш бе събрала в думите най – вълшебния аромат на любовта, и те омагьосваха и привличаха с неземна сила. А образът на любимата му жена бе така изваян, че той я видя по – прекрасна от всякога, а не мислеше, че това е възможно, тъй като за него тя винаги бе съвършена.
Разбра, че ако публикува тази творба, ще придобие всичко, за което един писател може да си мечтае – слава, богатство, известност, щеше да има почитта и уважението на хората, тяхната любов. Но той се интересуваше от любовта само на една – единствена жена, и затова го изпрати само на нея. А междувременно не можеше да спре да го чете – отново и отново, не беше в състояние да прави нищо друго, забрави за околния свят.
И тогава разбра, че съвършената му героиня оживява, усети ласкавите й ръце около себе си, почувства докосването на нежните й устни. Отдаде й се до дъното на влюбеното си сърце, до последното си дихание, до най – съкровената си мисъл, до такава степен, че стана част от нея.
И когато истинската, реалната, любимата от плът и кръв най - сетне дойде, за да остане при него, той дори не я забеляза.