автор: qbylkovcvqt

Нощ е. Обичам да съм сама
в тъмнината на балкона,
стоя и гледам тази панорама,
от десетия етаж, която се открива.

И градът към мене гледа
блеснал е със светлинки навред,
от ляво и от дясно фарове летят,
по реката плува светлина далеч напред…

Късно е, а той е буден,
от вените му асфалтови
пулсира топлина и жаден,
трескав е, забързан в надпревара вечна
с крайдунавските ветрове!

И в този свят бетонен
до мен достига
един звук познат и нежен
- на щурците песента…

И сякаш нарочно притихва
големият град, притихва в захлас,
той иска да чува
на щурците звънкият глас…