автор: qbylkovcvqt

Големият град!Моят град!
Толкова е зелен!
Толкова е забързан и шумен
той отново е млад,
и нов и омаен…
и задъхан е и вечно буден!
И пак си е същият,
достолепно спокоен,
познат и скъп е за мен!

Стъпките ми крачат
във нощта – любимо време!
Отвред се излива светлина,
намигват и блестят витрините големи.
Със мене мислите вървят,
как скъпо е всичко наоколо ми!
От улички, иззад дървета, спомени
срещу ми се изправят,
усмихват се лица любими,
като от лента разговорите текат –
как мечтаехме да сме големи,
да покорим мечтаехме светът!

Моят град! С крайречните улички,
старите сгради,
потънали в диви лози
и в старите сгради – книжарнички
още откривам
и потъвам в техния свят…