автор: Kboianov

..И като вкусиха от плода на познанието, поеха Адам и Ева и доброто , и злото в себе си.
И колчем се отдаваха на греха, толкова повече духовете людски потъваха в плътта и заспиваха.
Те забравиха сияйните селения и напътствията Божии.
Забравиха, че душите им са Светлина и прегърнаха мрака.
И раздираше болка плътта, като се обърнаха срещу Същината си.
Те обвиниха Отца за своята неправда.
И не разбираха себе си, и не намираха брод.
Тъй настана рат за душите човешки между силите небесни и адови.
И викаха дори праведници с глас към Небесата от раните си. Защото не виждаха демоните, дето ги бореха. И забравиха, че са войни на Светлината.
Тогава Дух Свети слезе върху човеците. Видът Му бе бляскав като светкавица и огненият Му зов разлюляваше сърцата:
Разбирай раните в сърцето си, човече!
Различавай изпитанията Божии, що въздигат Духа от адската жупел!
Усещай Името Божие в нещата и знаците Му, пратени до тебе!
И не навреждай Духа си, нито плътта си, защото са творения на Отца!
Приемай с чест светите рани в борбата с Нечестивия и не пожелавай дамгата на Сатаната!
Толкова рани има за различаване, колкото пъти Доброто срещне Злото в човешката душа!
Въздигни Духът си към Светлината, човече!
И тогава ще откриеш Отца в сребърното си единение със Светлината...