Ще се скрия в косите на вятъра
от обич,
да съм по-близо до теб.
Като самодива ще бродя в съня ти
да не забравиш очите ми.
Ще те гледам от чашата с водка
как ме търсиш в монитора- нощем.
И след всяка следваща глъдка
ще си спомняш розови устни,
разпилени коси, голата гръд
и лудия шепот за още...
Ще ехти онзи ек като песен,
ще ехти и боли,
когато аз съм до друг,
а ти изпил си последната глътка.
В този миг
ще ме мразиш до болка!
Думите ти ще убиват.
С бяс ще ме отричаш,
а все по-силно ще ме искаш,
защото
по пътя към мен ме измисли...