..или как да поправим нещо което работи.
...
"Клик".. Часовникът звучеше по нов начин - преди казваше "тик" или в другия случай "так"..
Нещо в пружините предполагам, или някой износен рубин.. Когато звукът започна да ме дразни потърсих майстор. Щеше ми се да е някой пълничък арменец, чувствителен към фината механика и сладката търговия, но не успях да открия такъв. Налага се да се справя сам. Трудно махнах задното капаче. Останаха драскотини и направо ме заболя. Вътре всичко се въртеше и пулсираше като живо същество и не посмях да се ровя. Носил съм този "Восток" двадесет и пет години години и златистите стрелки помнят всичко. "Тик" - станах пълнолетен, завърших, ожених се.. "так" - родиха се децата, разделихме се, отпътувах.. И ето отново "Клик, клик!". Не мога да го изхвърля, това е подарък от баща ми, но и не издържам.. Ще го сложа в шкафа при старите вещи.
По дяволите, от там се чува накакво глухо: "клак, клак!"..