Днес нямам време да тъгувам.
По дяволите счупеното огледало!
С парчетата му зайчета си нарисувах
от слънце върху синьото одеало.
Огледах се във сребърните локви
и се видях в тях облачно красива,
докоснах по нослето черна котка,
пресякла пътя ми (не знам къде отивах).
Изплакала съм вече страховете си
и днес не ми е време за тъгуване.
А утре ще ми засоли под миглите,
когато ненадейно ме целунеш.