Във песъчинките по плажа
търсех стъпките на някаква
забравена осиротяла моя същност.
Изгубени ли бяха
между тихите солени тласъци
на моята отминала гореща лятност?
Или се лутах безпосочна,
безпространствена с вълните,
разпиляващи се бели капчици,
изтекли между пръстите?
Бушувах ли? Или мълчах?
Мълчах ли в тихи плискащи се крясъци,
завързала страха към човките на два - три гларуса?
Знам, търсех чайките по разни побелели плажове,
а те стояли са над мене в облаците -
сребърно рисувани.
Във всяка моя капка.