автор: Casper

Понякога е приказка. Различна и неповторима. Копнежи, разпиляват щедро по пътя надежди. Частици живот.
Изкушения редят пъзел незнаен. По-лесно е мираж да изградиш, изчезвайки в представа бавно. Страхът простенва. Непознатото не плаши. Не обърква, а тегли уверено с невидими ръце, премерени и силни. Демони се борят с табута, разпадайки се губят. Продължавам предпазливо. Разядено любопитство, без консумация, се гърчи безсилно, не се подхранва и умира. Разум се блъска в сърце. Сигурност, която се чувства веднъж в живота. Колебания не достигат целта. Стопяват се. Трепти, изпъната до край тетивата на душата, изпълнена в очакване. Огън подгрява кръвта. Кипи, но не извира. Пара кондензира по стените на вените и потича отново като топла лава. Нажеженото сърце изтласква дъх живот, който пълзи по мозъка и търси сянка. Горещо ли е ?

Нека бъде, каквото Господ е отредил ...