автор: Beni

Когато денят ми се скара
потръпнах
проплаках наум
и после проклех се.
Нощта ме прегърна
и аз се отдадох
на нея, а него-забравих.
Безгрешните грешници
качват на кладата
самите им мисли.
И в буйните пламъци
изгарят тревогите
от трупани помисли.
Защо ли?
Като кукла на конци
някой ми избира ешафода,
а аз мечтая за огън.