Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vesapo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13944

Онлайн са:
Анонимни: 431
ХуЛитери: 2
Всичко: 433

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДа предизвикаш Дракона - част 9
раздел: Романи
автор: iasmina

ГЛАВА 8: Свидетелят

В росата на новото утро селището се пробужда за новия ден...

В предутринния свеж сумрак в небето безшумно прелитат драконите. На път за другаде. Отиват си. Отиват си така, както и дойдоха – в паметта им не се намери добра дума за човеците. Отиват си, но без един от тях.Това не ги тревожи. Те са едно, а той е без тях. Без своите. Рано или късно той ще е, който ще ги подири. Той ще ги намери. Той е дракон. Знае как.

Само един чифт човешки очи са свидетели на отлитането им. Вестителят, който някога мина чертата, създаде свое поколение зад предела на познатото и неговият наследник току-що достигна върха на своята планина, за където бързаше.

Свидетелят знае, че някой ден те ще се завърнат. Може много време да мине, може нищо вече да не е същото, може никой нищичко да не помни, но те ще се върнат! Тогава, навярно точно тогава ще се върнат те. Свидетелят знае това, което погледът му не скрива, защото е поглед на очи страховити – нито горещ, нито леден, но в този поглед ако се взреш, все едно в огъня навлизаш. Разказва този поглед за сила една победила и величието, и нищетата, и сляла ги в едно – заради бъдещето.

Бъдещето... Всякога неясно, но никога по-малко от прекрасно... – за дракони, за хора, то винаги ще е обвито в загадъчност.

Драконите заминават. Те още не знаят защо някой ден ще се завърнат при събрата си. Ще се върнат заради свободата си. Заради тази свобода сега те отлитат, но пак поради нея ще се върнат, когато времето за това настане. Предстои им да разберат, че силата им не е достатъчна, за да пристигнат в бъдещето. Тогава ще си спомнят, че може би имат шанс чрез този, когото отлъчиха.

Дотогава хората ще овладеят своята сила, но само в потомството на човека-дракон ще се предава умението, което ще нарекат „магията на любовта”. Ще тачат това умение като разковничето към всяка неунищожима победа. Тази магия ще проникне зад чертата, а после и зад тази черта, отвъд която отиват сега драконите. Свидетелят знае, че сега драконите съвсем не подозират до каква степен безполезния и неблагодарен човешки род ще овладее уроците преподадени му с толкова презрение, но и от искрена добронамереност от тях.

Но има нещо, което и Свидетелят не знае. Драконите заминават, но когато се завърнат, една девойка ще поиска да се засели в техния вид, да тръгне с тях. Тя ще поиска това не по задължение или от саможертва, а заради съкровеното й желание да лети, да лети, да лети...

Всичко все още е в бъдещето, но вече го има Свидетеля, чийто поглед предизвиква дракона!

...В селището хората от съня си стават. В росата на новото утро никой не поглежда към небето, защото в предутринния свеж сумрак някой днес ще се роди – защото тя не го предава, а той остава. Все още не му се заминава.
Когато някой ден драконите се завърнат...

Дотогава има много, много време... Толкова, че самото време съвсем е без значение...

Свидетелят слиза от планината.


(край)


Публикувано от aurora на 18.04.2008 @ 11:31:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   iasmina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2021 год. / 16:20:54 часа

добави твой текст
"Да предизвикаш Дракона - част 9" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Да предизвикаш Дракона - част 9
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 02.07.2008 @ 18:12:47
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
zmejsko!