Мания.
Обсебена съм аз от неговите очи,
които гледат ме спокойно от екрана,
и ми казват: “Истината премълчи!
Скрий, че си от мене завладяна!”.
Чувства.
Има ли ги или не? Истински ли са?
“Въобразяваш си!” ми казва нещо в мен.
Ах, той има неверотна коса!
Какво, като съм в негов плен?!
Усмивка.
“Пея само за теб, знай!”
крещи той силно и безмълвно.
“Ела и остани завинаги във моя рай,
където ще сме заедно и ще живеем славно.”
Заблуда.
Да, точно това и ще сторя,
за да съм с него за малко, но и вечно.
Гръдния си кош със ножа ще разпоря.
И ще съм щастлива. Не е ли това човечно?
Лола*Крейвън (17.04.2008)