- Ей, Вачо-о-о, човеко-о, дай на бачо си Моньчо едни цигаре от она-а синята “Карелия”, дека и у Толедо я нема. Най- ми е благо да пуша от неа. А па да зáпала тук, у Враняк и у твоето кръчме, ша знайш е мeелéм, не ами - баш меелéм.
Á сега сипи от она-а върлата да си óплакна гърлото. А така! Е-е-х, у Толедо такъв кеф нема! Мерси! Кво правих там ли? У Испания? На гурбет бех, бачовото. И пак ша ида. Само да са óпра-а от сватбата на щерка ми, Мичето, че още ми се връти глáва. Кина, моата булка дигна ръце от мен и от зето. Сватбата свърши, а она още ни праи салати и ни влачи бира. Оня ден ма напсува на дедá и замина за Испания. То сега там зреат маслините. Та ша бере маслини и ша учи испански думи. Я за една годин бранье на портокале можах да нáуча само как са казва “Мерси” на испански. Как ли? “Грациас” са вика. Ама си има и една особенос. Като го кажеш, требе и да са олезиш, що иначе съ губи ефекто. Я си са леза без проблем, оти като вида убаво испанско булче само така знам да си израза чувството. Дали биат мъжете им ли? О-о-о, много са ревниви и налитат на бой. Мене обаче не моат да ма уцелат, що като вида напечено я стáам бърз на кошута. Бегам та ми са не видат крачуните от високата скорос.
Как мина сватбата на Мичето ли? Чекай, сега шъ ти разпрáам. Оно моето Миче, от дванайсе годин зе да са мацоти с червúла и белúла. Вежди си изскуба та едно влакно не остана. “Бре-ех, мáаму стара”.- рекох на Кина. “Требе да го женим това нашто, че ако забегне с некой чрън от циганскио сой нема и да го намерим."
Има там у нашата маалá един Свейо, дека свири убаво на кларинет та чак сърце ти примира. Он е мой набор, ама за тáа работа нема значение. Продумах я на Кина за него, а она, “Йок Моньче, он шáа!”. И така-а-а...
Срещнах го една вечер, спрех го, почерпих го цигара и му викам: “Свейо-о, човеко-о... Двамцата с Кина сме та арéсале за зет. Мичето го напна-а гяволете и ша го опущим доброто дете. Кажи кво ша дадеш за Мичето и да си стиснем ръце.”
Гледа ма он, цъка, па рече: “Две крадени шилета, една дърта кобила с червен пискюл на челото, дамаджана с люта сливовица, двойно препечена и два стека “Карелия” от онáа синята, дека ти са тровиш с неа. Пари нéам, и да ма прибиъш нéам...”. “Така да бъде, зетко! Дай да си стиснем ръце!”
Ей, Вачо-о, ти не беше на сватбата ама слушá. Такава сватба у Враняк ша знайш не е имáло от 72–ра годин. Сбрáа са сите циганье от белослатинско. Надонесоа овнье, свинье, вино, ракиа. Ей, напълни ми са сърце бачовото... Ядóоме, пиеме и гюбеци друсáаме.
Имаше и инциденти. Единио овен беше краден от Рибинье. Къде е Рибинье ли? У Борованско, бе... Там дека вадат водата за Борован. А там, бачовото кърлеж до кърлеж, мáаму стара. Как не са изеле овено тиа кърлеже, не знам... Какъв е бил инциденто ли? Ами като разкършиеме печенио овен, азе усетих, че нещо ма апе под мишницата. Кога погледнах, кърлеж! Забил сáа у месото ми и сáа надул като коза дърдонка. Кина, булката де, зе да са чеша между краката. Претица до клозето, а като са върнá ми шепне на уше: “Моньче-е, да знайш човеко мнóго-о зле. Три кърлежа са ма наáпале там дека мáа срам да кажа!”
Ококилих са я, одзурепих са, па и викам: “Млък ма, че езико ти ша óтрежа! Да не чуат ората, че ша развалим сватбата!”
Кой е другио инцидент ли? Ами със зето... Яднáаме, пийнáаме и я му викам: “Свейо-о, зетко, я надуй кларинето, че ми е душа плаанáла за наш, цигански кючек.”
Извади он инструменто, сглоби го, пореши са с един щръб гребен и го наду. Първите ноти ги изсвири добре и таман да заситни и-и-и..., кларинето изкяфа. Един куп народ са умълча и са ококили срещу ньего. А он са изпоти, потече му лига, а кларинето кяфа ли кяфа. Най-накрáа спре и ми вика: “Тате, кажи му на оня да зáпре, че ша му тегла ножо!”
А оно ква била работата-а-а. Братчедо Киро обичал като яде печена агнешка плешка да я полива с лимонов сок. Реже си човеко лемонете, стиска ги над плешката и нагъва кисели мръвки. Четири лемона беше изстискал и караше петио. Овиках я братовчедо, а он кат виде, че е виновен, сви уши и за да замаже работата дигна чашата с вино и са провикна: “А да са живи и здрави младоженците и да им са народат цела тумба циганчета!...” С това инциденто са свърши и пиеме, пиеме та повече не помна кво стана с мене... Помна обаче, че със зето са събудийме на едно легло. Он едва си отвара левото óко, а я едва десното. Кина пустиньосва около назе, събира шишета и овнешки кокале и кълне та се не види. По едно време Свейо ми вика:
“Тате-е, и тебе ли та боли глáва като мене, бе?”. ”И мене...” – викам. Ама ма боли повече от тебе! Ша знайш, и по-люта ракия съм пил, ама такова чудо не е било!”
“Помна, че ядооме салата от домате и краставици...”. “Не е от салатата...” – викам. “Много убава салата беше, с много мерудия...”. “От мерудията трябва да е, зетко!”
Като чу тиа думи, он взе та са ухили. Как го не бех видел по-рано тоа мой зет. Он бил по-щръб и от мен. Сега ората ша кажат: “Убаво е Мичето, ама най-добре е да си не фали мъжо, щото секи циганин кога го фалат не мое да устиска да са не засмéе. Мерси!
Та така, Вачо. Сега младоженците са на меден месец по Черноморието. Кво ша прáат там ли? Ами мен това не ма интересува. Кина изучи Мичето да врачува на ръце, а Свейо си е музикант-специалис. Преди да тръгнат му викам: “Зетко-о, свири силно да са чуе на далеко. Веднага шъ са сберат ора от нашио сой и ша има пари и за кебапчета, и за бира и за италиански сладолед.”
А язе утре заминавам за Испания. Там сега зрéат маслините. Ша бера и ша прáа пáри. Тоа път ша одим целио род, братчедо Киро, жена му Айшето и една тумба циганьета. Как ша пътуваме ли? С ероплан! Мáани! Мен от ероплан най-мáа страх, що не знам дали нема да са строши нещо у него. Едно врабче да са блъсне у перките на моторо и край! Ама нема начин! Мерси!