автор: Petroniii

Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас... (1 Иоан. 1:8-9)



Горделивост. В офиса съм. Черен спортен костюм на тънко бяло рае, светла риза със ситно каре. При мен идват хора. Говорят ми на Вие. Искат да не споря с тях, по-бързо да излязат, за да си довършат работата или да се изнижат преди края на работното време за нещо лично. Напомпват ми егото, което е свалило от себе си джинсите, трейнърите, протритото дънково яке и есенния плетен шал, подарен с любов, за да влезе в друга модерна униформа, скрило синия си поглед в широки тъмни очила, дори когато няма слънце. Всъщност, само тях не сменям. Костюмът ми яко бие на секс. Готин костюм-престижна работа-може би власт-значи има пари-или поне образование, перспектива. Готин е този пич. Лъха на хубав живот, на бъдеще, което има смисъл. Това ми говорят женските погледи, които ме сканират по оживените улици в ситито. Те виждат онова, което искат. За мен това са някакви общи положения, адски изпълващи душевния мир с чист въздух. Жените, които не ме познават решават, че съм надут, защото привидно не давам вид, че съм впечатлен, не променям изражението си и не се обръщам демонстративно така, че да ме забележат. Не викам, не свиркам, не те срещам с въпрос за номера ти или с баналните фрази “ти от рая ли си паднала или просто така си ходиш?”. Със своята привидна горделивост може би ги отблъсквам. Горделивостта е слаби шансове да забележиш хората и малките неща около себе си, след като разбиеш кубчетата лед, в коктейла, в който плуваш. Горделивостта е бомбоубежище, измама, с която се обвиваш и вървиш по улиците. Пясъчна кула, от която гледаш другите. Обичаш себе си, но не и ближния. Кой си ти? Не си ли просто въздух под налягане? Не си ли ти балон от дъвка, който предстои да бъде спукан, разпилян от вятъра? Горделивостта е две полукълба. Може би силиконови или с подплънки на сутиен, разлюляни в дълбоко деколте, покрито със злато. Кръстчета. Суета, но не и вяра. Освен ако не вярваш силно в суетата. Горедливостта е коси, които миришат на ***** and go - чукай и тръгвай, чукай и карай нова кола, обиколи милион магазини, похарчи хиляди за поредната пристрастеност. Горделивостта е капаци на очите, че всичко знаеш и можеш. Наистина ли?
Лакомията. Сексът е като вкусен сандвич, шоколадова торта. Когато те подгони гладът, опустошаваш всичко, до което се добереш на масата, в хладилника или леглото. Резултатът от много сандвичи и секс е един и същ. Издут корем. В един момент помиташ всичко годно за ядене, всичко мъжко и женско по пътя на задоволяването. И искаш още. Още! Нагоните за намиране на храна и възпроизвеждане са те хванали за гушата, оплели са те в ласото на каубоец и единственото, което ти остава е да продължиш да го правиш препускайки. Лакомията води до болести, психически и телесни деформации, нежелана бременност, аборт, дете в контейнера или в дом за изоставени. Грехът носи нов грях, а той след себе си цунами в другия край на планетата след трептенето на полови органи в единия край на леглото. При мъжете това е природната роля на ловец, пътник, откривател, който разпръсква гените си по целия свят и презарежда с памет софтуеъра на човечеството. Сексуалният глад при жените е обществено неразбран. Буквално, защото малко мъже ще си зададат въпроса защо толкова много, бързо и често го искаш навсякъде с различни, които завличаш след първата или втората среща. Или лесно ще си обяснят това с курва, парясница, гювендия, шаврантия... и никак няма да те вземат насериозно. Ти си поредното забавление, което те са улучили в стрелбата на пусия за женски дивеч и може да се превърнеш в парче месо, с което се прави бизнес-сделка. Почти сигурно някой ще ти предложи да станеш проститутка, направо може и да те пласира някъде без да пита в поредната вечер, когато се качваш в непозната кола. Понякога жените наистина превъртат и искат да се чукат много с почти всеки срещнат след рязко отслабване, внезапна раздяла, семейни проблеми или друга дълбоко преживяна трагедия. Жената се срива като кула-близнак от удара на самолетите, а на дъното са нейните отломки, погребали ценностната й система. Сега тя се занимава с петлевова или колкото дадеш проституция, хероинов и безразборен, никога не стигащ секс. Гладът убива бавно. Нагонът е човешко същество, което се храни с безумно много сандвичи, от които накрая получава разстройство в претъпканото тяло и душа, които се пръсват в стаята на образцовия дом. Мостът по пътя е разрушен и ако не спреш навреме, отлиташ/потъваш – все тая, ти вече си изгубен. Дреха, превърната в износен парцал.
Гняв. Anger is a gift пеят Rage against the machine. Не ти ли се е случвало директно, индиректно да ти кажат, че не можеш да чукаш, да бъдеш с някого, защото нямаш толкова пари и те не се чувстват достатъчно сигурни с теб, защото не караш джип, хората не те страхопочитат, не плащаш сметки, не купуваш скъпи подаръци, облечен си “за два и педесе”. Наскоро писах на една красавица от снимка в чат “Ти модел ли си?”. Отговорът бе:”Не, проститутка съм. Но нямаш толкова пари за мен.” А на “интереси” в профила бе написано кратичко ”секс”. “Интереса клати феса.” Щом ти се клати фесът, отдавна забранен в комшиите, значи се движиш, воден от някакъв материален интерес, следователно същесвуваш. Така сме достигнали началото на 2006-та. Алчността продължава да ти казва искаш или не искаш да ме имаш не можеш, защото нямаш пари, следователно си никой, нула, ниенте и твоята ценностна система е готова да се сплеска като кюфте, отъркаляно в брашно на твърда маса. Щом нямаш парите, какво ме интересува колко образования имаш и колко езици знаеш? И така гневът се заражда социално, комплексира те в малоценно същество и те пакетира в примитивното мислене, живеещо с пълната сила на правилата си в модерния свят. Познавам доста момчета, които нямат приятелки, защото някой им е казал, че нямат пари за тая работа и щом са без пари не са интересни. “Нямаш ли пари – стари бабички” се пее в борческия химн “Тигре-тигре”. Моделът бе изпят и показан в началото на 90-те. Така и не може да разбереш защо певачката е влюбена в онзи мъж от клипа, освен че излиза от мерцедес с мобифон. Мерцедес – красив! Жигули, Москвич – смотан! Първосигнално е, но със сигурност много гняв към жените има в тези момчета, на които им обясниха, че щом нямат на двайсет години, значи за нищо не стават. За да покажат, че стават, те причиниха куп неприятности на същото това общество, което им показа среден пръст. От другата страна на ситуацията има куп самотни жени в офисите, баровете след работа и фитнес-салоните, които са гневни, че само някакви селски тарикати и дебели чичкопаричковци се въртят около тях. Но колко пъти тези самотни жени са опитали да разбият стереотипа на слабоумнто барби, и да вдигнат бариерата пред очите на нормалните мъже? Плесвал съм шамар на жена от гняв. Гневът е слабост. Твърде слаб съм бил. Амбициозен, но безсилен. Но не е ли слабост да се подиграваш на някого, защото те обича? Ти самата си била отхвърлена и изливаш гнева си върху този, който е по-слаб от теб. Гневът е дар да се познаем.
Похот. Похотта ни прилича. Какви бихме били без нея? Може би безплътни същества. Чудя се, ще дойде ли ден, в който хората ще елиминират похотта. Ще я забранят със закон и изтрият от генетичния ни код. Преборването с изкушенията извисява душата. Преди да станеш монах трябва да се пречистиш, да живееш така, че да пребориш пороците в тялото и душата. Но това е непосилно трудно за волята на всеки. Най-лесно е да ни сменят програмата. Ще се раждаме изкуствено. Без похот. И войни заради жени няма да има. Но какво от това. Има още шест причини. Живеем в епоха, в която похотта е култ в планетарния колизеум. Желанието за секс продава от коли до клечки за зъби. Събуждаш се, а похотта те гледа от последната страница на вестника, приканва те усмихнато, докато пиеш първото кафе за деня. Първото кафе на зърна. На път за работа тя те гледа от билборда за цигари. Минава край теб в службата, облечена в последния вик на модата. Няма как да избягаш от пробуждането, всеки път когато включиш телевизора, компютъра или отвориш книга. По Аnimal виждаш как животните се съвкупляват, по Discovery говорят за пластичната хирургия и женското тяло, а по риалити-програмите играят на ловци на изневяра в новата повест за истинския човек. Моногамното семейство и патриархалността изчезват, мислителите им дават години живот, все по-трудно възможни, освен в затворени държави от Третия свят, защото скритата в нас похотливост е извадена на показ като прострян чаршаф, а ние вървим след миризмата на секс, за да се нахраним с парещото вкусно месо от чинията с ефект на лапаш нещо – гълташ нищо. Жените решиха да свалят като мъже, да ловуват и живеят като скитници. Бумерангът се заби в огледалото на семейния им живот и го превърна в парчета от история на “Искрено и лично”. Всяко разбито огледало е равно на седем години нещастна любов. Също като седемте смъртни гряха.
Завист. Виж женските погледи, които се хвърлят към приятелката ти, когато вървите за ръка. Погледни мъжете в очите, когато до теб стои красива жена. В някои от тези очи ще откриеш завист. За това не ги поглеждай всеки път. Те не се нуждаят от коментар. Ти просто ги усещаш и ако си свестен тип, абстрахирай се и живей без тях. Всеки проблем става голям, когато го издигнеш в собствените си очи. Завистта само това чака. Когато бях по-малък усещах как ми завиждат заради някое гадже. И връзката се проваляше. Завистта ни караше да чувстваме някаква негативна оценка на обществото. Тя ни притискаше с неодобрение, интриги и сплетни и разделяше ръцете ми от поредното момиче, докато не осъзнах, че трябва да престана да мисля за другите и да разбера какво искам аз, да усетя дали това е подходящия човек според мен или не, да преживея всички емоционални бури на годините завършващи на найсет.
Алчност. Казват, че най-древната професия била проституцията. Някои се продават по цени на едро, други на дребно. “Така и така се чукам, поне пари да изкарам” казваше една моя. Когато си на 14, единственото което може да предложиш е между краката ти. Не, че ти трябват да си купиш хляб, ами за боклуци някакви, парцалки, джунджурийки...Ученички от заможни семейства го правят не защото нямат, а защото искат повече, за да гледат света от небостъргач в серия от “Сексът и градът” или през тъмните стъкла на лимузина. Моre money – more problems припява някъде от отвъдното черният рапър Ноториъс, осъзнал че парите не са гарант за щастие. Най-лесното нещо, което можеш да направиш, когато няма какво да губиш, е секс за пари и още повече пари, и още повече секс... Може да е срещу кариера, власт, слава, работа като секретарка или даване на изпит в университета, същото е. Възмездността лесно се прехвърля в семейното ложе в т.нар. бракове по сметка. После същите тези майки възпитават дъщерите си да търсят мъж “важното е да има пари”, за да не се мъчат в живота, а любовта е дъвка, която изгубва бързо вкуса си. Може да я залепиш зад ухото или под масата. Любовта се преживява. За финикийски знаци се прави всичко от мъже и жени. Като започнеш от стриптийза, позирането или участието в “розова серия” до хард-порното made in USA и гей-прайма по ХХL, което е нищо в сравнение с детската проституция и порнография. Бях чел едно интервю на Милчо Левиев, в което разказваше как България била известна в Калифорния като център на гей-порно-индустрията. Много хора станаха гейове и травестити за пари и дискретитираха малцинството, което се чувстваше такова наистина. Хиляди момичета замечтаха за лъскавия живот от латино-сериалите, холивудските продукции и фешън каналите и станаха обикновени или елитни проститутки, а други маструбират тайно в порно-чатове за чужденци. “За да получиш, трябва да дадеш.” - казваше лошият от “Маргарит и Маргарита” докато оправяше добрата, която искаше апартамент. “За да се возиш в мерцедеса, трябва нещо да дадеш!” е повтарял вероятно Ванко1 на момичетата, които е изпращал на гурбет в Италия. Нищо не се е променило. Хората са същите. Богати и бедни те разменят това, което имат за това, което нямат. Едните търсят пари срещу секс, другите секс срещу пари в някакъв съвременен сюжет за космополитния Содом и Гомор. Ева е изкушението на Адам, заради което той е готов на всичко и това му е грешката. Историята продължава да се повтаря.
Мързелът. Човешки същества, по цял ден пиещи кафе, киснещи по фризьорските салони и разхождащи скъпи дрехи и коли по централните улици, които знаят, че Достоевски е книга, не знаят осем реда от Химна както и кой е написал “Под Игото”. Дебеланковци, лежащи по цял ден до дистанционното, които не се къпят, не спортуват, не им се работи, маат пръжки, много хляб, свинско, буркани от село, набиват алкохол-менте, кучешка наденица, миришат на манджа и пот. Космати, безформени жени, пребивани от вечно пияните си оскотяли “съпрузи”. Лекари, които не искат да си развалят нощното спокойствие заради температурата ти и умираш на 26. Гневни избиратели на Атака, които кукуригат в градинките на припек и се дърлят в опушените кръчми от квартала, мечаят за миналото, а си хвърлят боклука през балкона в настоящето и псуват на майка бъдещето докато го “възпитават”. Студентки, които вместо да учат, спят с преподавателите за оценки. Мъже, които залагат своя и чужди животи за една-две години коли, пари, жени... преди да се пльоснат в тъмночервена локва до немска лимузина – последен модел в последните 15 секунди слава по новините. Държава, в която една трета от населението издържа останалите две трети, които си повтарят с насмешка, че дяволите в ада не пазят казана с българи, защото ако някой тръгне да излиза, другите го дърпат обратно в катрана и не е важно на мен да ми е добре, а на другия да му е зле, и от работа богат не се става, а само гърбав. Две трети - треньори на националния отбор по футбол, спортни коментатори, анализатори на международното положение, “звезди”, местни феодали, хора - опозиция на себе си и всичко. Огледайте се наоколо. Не познавате ли тези хора? Какво имат общо със секса ли? Ами те са в епицентъра на секса. Големият секс, който прави с тях животът.