автор: iasmina

ГЛАВА 7: Съдбоносно решение
Драконът го няма...

Вече толкова дни отсъства той, че младата жена дори не успява да ги преброи в паметта си. Дните й се нижат нескончаеми – в очакване. А Драго не се връща. Би могла да си тръгне и тя го знае. Нищо и никой не би я спрял и върнал, но тя остава. Сама не иска да знае защо такъв е избора й. Само чака. Просто живее. Живее така, както би живяла винаги и навсякъде – в оползотворяване на обикновените си човешки грижи.

...Когато Драго се завръща, тя спи. Драконът се връща в съня й. Донася й своето име за нея. Тя го приема. Затова сънят престава да е сън. Наяве е, когато Драконът й разказва къде е бил и защо тъй дълго е отсъствал – при своите, при другите дракони е бил. За да разкаже. За човешката жена да каже. За песента й носеша сила непозната, извеждаща във всемира не само душата, но и тялото, идваща сама за да освобождава. Не му повярвали. Той не се отказал да настоява, да иска братята му да приемат думите му тъй като са истина, да умолява за допускането на тази сила в техния свят, защото тя възвисява повече... Не отстъпили. Тогава той решил да им покаже. Направил го. Очаквал, че така ще успее. Вместо това, помолили го да напусне техния свят. Своите на Дракона го прокудили. Не пожелали да се замесват в общи дела с презрения човек. Отвърнали, че дори да е истина, че човекът съдържа крилатата сила – така я нарекли – едва ли той ще съумее да я овладее, а и да стане, врене наистина много щяло да мине дотогава. Не си струвало – така решили и си отишли.

Не на сън, наяве стана всичко после. Пред очите на девойката Драго приема човешки облик и повече не го сваля от себе си. Той иска поне тя да му повярва, да не го предава. Иска да тръгне с нея, за да го отведе тя при човеците, за да стане той един от тях, за да усвои в себе си същата сила, да я овладее напълно. Казва какво е сторил със себе си – че дори и да иска, не би могъл вече да свали човешкия си облик. Така е поискал от драконовската си сила и така било му дадено от нея. Казва още, че повече няма да си служи със силата на драконите, за да може да измине пътя си като човек чак до извора на крилатата сила. Но казва и друго , което Благовеста не успява да чуе, защото... вече лети!...

За пръв или за последен път, но тя лети!... Драконът-човек я съпровожда и води я... – към свободата нейна и през времената, до времето когато тя до кладата застава, а неговата сянка в огъня изтлява...

И има време, до времето в което той, човекът-дракон, поколение ще има.

Ористта му пък ще е като на птица бяла с криле разтваряни за полет... Бялото ще искри в косите му до времето, в което тяхното сребро ще съхрани завета.

... За да дойде мир межгу двата вида...

(следва)