Нощта е тъмна, спяща във забрава,
а вятърът с примамлива ръка
изтръгва ме от врящата жарава
на моята жестока самота.
Потапям се в морето на мечтите,
опиващо ме с приливна вълна
и скитницата в мен предвкусва дните
на лутане до края на света.
Замайва ме гласът на свободата,
там, нейде, в дълбините, той кънти...
Аз трябва да остана на земята,
но моята душа, море, вземи.