автор: samin

на Лидия,гр.Смолян

Из Родопа,душата да разсея,се запилях.
Бродейки из дъбрави,вековни и тъмни,
неусетно в Перперикон древен се озовах.
Стреснат,видях тълпа от траки знатни.

Мъж достолепен на златен трон седеше
и стиховете за Лидка,намусен,броеше.
Търсеше в тях и своята Евридика,
не я намери и страшно ми се развика:

"Сега на скалата висока прикован живей,
като безумният,нявга,глупав Прометей.
Лидка,с водичка устните да ти овлажнява,
щом Евридика в стиховете ти не оживява....

Ама тази Лидка егоистка голяма е била.
Да възпяваш моята любима,при мен ела,
много злато и девици сладки ще ти дарявам,
фантазиите ти еротични ще оживявам...."

Абе Орфейчо,каква егоистка бе,човеко мой,
ти по-далече от детето невинно,сладко, стой,
че даже думичката й любовна не си чувал,
и за съвременните нрави стига си мъдрувал....

Тогаз от владенията свои бързо ме изгони,
сълзи на съжаление,за мен,много пророни,
че такъв ахмак като мен още не бил видял,
който на девиците сладостта не е прозрял...

Бургас,16.04.2008 г.,
ахмак Киреза