автор: magiq02

Тръгни с нощта,
която тихо пада.
Те,
чувствата стареят –
както хората.
След трудни дни,
привеждат уморено
плещи и коленичат...
Тогава си тръгни-
в началото на края .
Ще има будни нощи,
мрак, виждащ
с хиляди очи.
Бял Млечен път...
По него се върни
преди разсъмване