автор: sarce_za_teb

Във гърдите ми още глозгат хиените
стария пир останал след теб.
И ръмжат срещу мен и ме гледат зловещо:
"Ако тръгнеш и ние след теб"!

Беше време,когато на дланта си те носех,
по пиедисталът ти нямаше прах.
Тайно го чистеше сляпа надежда,
че единствен си... Беше. И бях...

Тъжни улици бродят в часовника- време,
сенките спират зад ъгъла пак.
Да се връщаш- не искам! Бешило време!
Аз за тебе ще бъда- Тя, а другите- там...


(п.с Обичам тринайстия месец, тринайстата буква и фаталните срещи)