автор: Alexey

Ницше е писал този стих четиринадесетгодишен. Затова и се осмелявам да го превеждам - макар и неспазвайки строгите немски рими (английският превод е в бял стих) - не заради художествената му стойност, а защото ме изуми силата, свободата и летящата гордост на това Дете!...


Коне бързоноги ме носят
без страх,
през далечни места...
И който съзре, ме познава;
и който ме знае, зове ме:
бездомникът...

Да пита мен,
никой не смее:
къде е домът ми сега...
Окови в себе си не нося
от място и летящи часове.
Свободен съм - като орел!...


Ohne Heimat (1859)
Flüchtge Rosse tragen
Mich ohn Furcht und Zagen
Durch die weite Fern.
Und wer mich sieht, der kennt mich,
Und wer mich kennt, der nennt mich:
Den heimatslosen Hernn ...

Niemand darf es wagen,
Mich danach zu fragen,
Wo mein Heimat sei:
Ich bin wohl nie gebunden
An Raum und flüchtge Stunden,
Bin wie der Aar so frei! ...