автор: mary_jane

Не е ден, а е прозрачна лудост,
не е нощ, а е погубваща безшумност.
Да се скрия искам в друго измерение,
където да се любя с мойто вдъхновение!

Гласът ми не е глас а е стенание,
душата ми не е във мен, а е послание.
Ръцете ми не са ръце, а са лиани
Обвиващи невидимо нощта ми.

Нямам път и нямам свят и нямам диря
и нямам място, където да се скрия
Аз съм в него и то живее в мен
във всеки, привидно скучен ден!

Обичам те и искам да те любя,
така че земността си да погубя.
Да живея с тебе там, където има само думи
и където е безмислена плътта ни!