Аз помня, как морето се вълнува
и чайките във небосвода син.
За кой ли път сърцето ми бленува
целувките на приказен любим.
Добре си спомням: вятърът полъхва,
ще пукне скоро алена зора
и как в косите свежа струя лъхва,
от облак пада бисерна сълза.
Не ги забравих- лекокрили
прелитаха снежинки от атлаз,
звездите бяха тъмносиви
и сякаш падаха над нас.