автор: theheart_ofthefire

Всеки път...всеки миг...на един дъх разстояние от едно прошепнато "обичам те". И всеки път...всеки миг...едно тежко мълчание...

Не, недей..., не ме питай защо. Мислиш ли че знам? Колко пъти пращах писма до сърцето си с въпроси...а то ми връщаше пликовете...разкъсани с кървави длани и белязани със следи от целувки с ухание на жестока любов.

Аз знам само, че те обичам...Обичам те лудо и непонятно...Задъхващо и съживяващо...Обсебващо и толкова свободно... Да, обичам те... И наум ти го казвам всяка нощ, сгушена в прегръдките ти...

Но недей, не чакай да ти кажа " обичам те"... Аз нямам право на тази любов...И знаеш ли, стига ми да знам, че си там, някъде там, щастлив и усмихнат...

Обичам те...