автор: Vedrin

Искам те, целуната от утрото
с нежен дъх на цъфнали липи.
И едва събудена във скута ми
да прошепнеш колко ти се спи.
А лъчите, блеснали в прозореца,
да те милват... Ставай, няма как!
Чуй гласа на тръгналите хорица
някъде сред утринния злак.

***
Искам те на обеда под синьото,
със мечти, подобни на воал.
Сякаш недокосната в невинното -
детски поглед, слънчево узрял.

В бликащата радост на алеята,
с песента на птича синева,
да те следват, чувствено зареяни
моите пленени сетива.

***
Искам те, загърната от залеза
с топлина от бухнали треви.
Онзи огън, който в мен отдала си -
двама ни със блян да улови.

В ласките, подобни на изригване,
да изпратим гаснещия ден.
Имам те - във всичките си мигове!
Имай ме - любовно покорен!

(От "Сбъднати предчувствия")