сбъдваха за мен изгреви, когато се успивах
водиха ме към молитвен хълм, към който думите са стъпала
стояха зад гърба ми като слънчева стена
отваряха тунела на душата ми за бриза на Вселената
и колко стотин литра тъмнина превърнаха в цветя!
приспиваха ме речовито и ме будеха с екстазен гръм
тресяха мислите ми, раждаха ги в синева
държаха ми ръката, изпаряваха сълзите, още неизплакани
мълчаха с мен, ухаеха, посипваха сияен дъжд,
скандираха, мечтаха, тичаха, катериха небето
сами и заедно, все верни легиони
невероятно песенни, невероятно жарки,
хилядата поети ме крепяха, и дъхаха ми полет във крилете
разсейваха мъгли и прах, прегръщаха сърцето с лунен вятър
повдигаха воала на живота, поливаха градината ми с мъдрост
сгъстяваха кръвта ми като вино
и бяха слово, хляб и слънце, младост, глад
докосваха........
хилядата поети
ме раждаха
хилядата поети
ме пазиха
хилядата поети
ме коваха
научиха ме да мълча