автор: gotin

Но аз нямам фобия от тъмно, нито от високо, нито агорафобия, да не говорим за паническо разстройство или генерализирана тревожност, а луната и без това никога не ме е вдъхновявала, затова
тази капчица, издаваща усилията му да не наруши Хипократовата клетва, ме облъчи със симпатия и дори милост, поради което му благодарих и си тръгнах.
Когато в рода на жена ми се раждат жени, те се закърмват с „веднага” и „искам”. Това, разбира се, е част от онези дребни нещица, които са привлекателни до влюбване в началото, тихо притеснителни по-късно и нетърпими, когато вече е много късно, но това е сложна семейна история, която не се обяснява на всеки уролог, особено когато парещата болка е изписана на лицето му, но стиска зъби, химикалка и собствения си авторитет, и се усмихва разбиращо.
Винаги го правехме след полунощ, на балкона, на най-високия етаж в хотела, когато нощта беше по-грозната сестра на жена ми, но също толкова тъмна, гореща и влажна, съзвездията по кожите им се разместваха непрекъснато и можех да позная какво ще е времето след години, да разстрелвам сезони, да прескачам векове напред или назад, но не и тази нощ, не и изминалите триста седемдесет и осем нощи, в които две, оцветени в зелено, „веднага” и „искам” прилепяха ръцете ми към вратата за вътре, а градът под нас зейваше като огромно черно нищо, превръщаше се в шумен и уморен дребосък, тревожно щъкаше между очите на воайорите, плюеше заканително, умоляваше ме да сляза при него, но аз нямам фобия от тъмно, нито от високо, нито агорафобия, да не говорим за паническо разстройство или генерализирана тревожност, а луната и без това никога не ме е вдъхновявала, за да мога да го защитя от леденото й кискане.