автор: feria

когато
«слушам» аромата
на цветето порочно
и целувам венчелистчета белязани
от ярост която омагьосва

когато
«дишам» едно анданте на хубава
музика която се раздробява в цветове
и се очертава в черно
инжектирайки ми ярост
или милосърдие

когато
«докосвам» синьото на морето
месна материя на мисълта
за да се излее върху земи
колебаещи се в улеи от въздух

когато
«гледам» скуката в очите
един жест непрестанен
едно завръщане
една субстанция на нулата

когато
«вкусвам» въздуха между устните
изсушени в луди лета
и предъвквам храсти от
мисли балерини
в танц неприличен
в поза
прелъстителна

когато
«предчувствам»
прилива на буци въздух
и капки на изсъхнали земи -
изоставени