автор: Jipsy

I
   Тази сутрин Лори се събуди с нова надежда.Тя бе сънувала своя принц от мечтите.Той беше с черни очи,толкова черни,че когато погледнеше в тях,тя откриваше дълбока обич и нежност.Тези очи за нея бяха единствени и незаменими.Дори,когато погледнеше в други очи,тя виждаше само онези маслинено черни,красиви очи...Лори беше много тъжна тази сутрин.Нещо я притесняваше и задушаваше,сълзи бликваха на красивото й лице,но тя не можа да осъзнае причината за това.Може би по-късно през деня щеше да я открие и тогава...
   Лори стана,изми си очите и погледна навън.Денят беше слънчев и тих,навярно още един от горещите юлски дни.Все още се чувстваше потисната и самотна.На вън спря кола.Тя,сякаш в транс,погледна невиждащо нататък.Това беше приятелят й.Лори не почувства нищо.В нея живееше пустота и мрак от много време насам.Не я радваше нито изгрева,който преди я трогваше до сълзи,нито птичките,които й действаха успокояващо.Нищо.
   Тя не виждаше друго,освен забравен сън.Тя се разхождаше с принца от мечтите си.Беше щастлива-много щастлива.С него тя можеше да изживее всичко,за което си струва човек да живее.Единствено,когато бяха заедно,Лори можеше да се наслади на красотата на природата и на живота.
   На вратата се похлопа рязко и тя се стресна.О,да,това беше приятелят й.От колко време бяха заедно-година,две или повече.Тя не знаеше,но не искаше и да знае.Мислите й се въртяха все около принца.
   Адам влезе и я целуна.Носеше шоколад и бутилка Кока-Кола.Щяха да гледат някакъв филм и после да стягат куфарите,защото им предстоеше заминаване в чужбина.Пътуването всъщност беше идея на Лори.Тя си мислеше,че ако се откъсне от всичко,което й напомняше за принца,той може би щеше да изчезне или да го потисне дълбоко в себе си.
   Тя нареди парченцата шоколад в кристална чинийка и сипа колата в големи чаши.Донесе лед и лимон-така обичаше колата.Седнаха да гледат филма.Беше някаква поредна смехория.Докато гледаха,тя постоянно нервничеше.Всичко я дразнеше от много време насам.Не искаше да вижда и чува за никого и за нищо.Адам седеше все така близо до нея.И той не гледаше филма.Искаше да поговорят,но не знаеше как да започне.Изведнъж взе дистанционното и спря телевизора.Лори отново се беше размечтала и не усети дори.Адам се ядоса.Реши да говори на право.
   -От колко време сме заедно,мила?-попита той.
   -Не знам...-отвърна малко смутено и стреснато Лори.-Може би година...
   -Година?!Мили,Боже!На бас,че си забравила каква дата е днес!
Лори замълча.Тя не знаеше нито коя дата е,нито кой ден,нито коя година.Нищо не знаеше,но не искаше и да знае.
   -Това е!-викна Адам-Вече ми омръзна да се правя,че нищо не забелязвам.Мислиш,че не знам ли,мислиш,че можеш да скриеш огорчението си,когато ме виждаш?!Как така изведнъж ставаш намръщена,а до момента си била весела?!Отговори ми,Лори!
   Тя мълчеше.Беше дошъл момента,от който се страхуваше най-много...
   Адам се успокои и й заговори по-нежно,но с яд все още.
   -Не знам какво за теб означава една връзка,Лори.Но за мен това е едно прекрасно начало-обичам те така,както в деня,в който те видях и не мисля,че нещо се е променило.Ако има някакъв проблем ми кажи-нека го разрешим като големи хора,моля те,Лори.Не искам да те загубя-просто не знам как ще живея без теб.Пренебрегвам желанията и мечтите си само заради теб.-Тя го погледна с болка-Не,не искам да кажа,че те обвинявам-просто искам да знам какво ти е.Сигурен съм,че мога да ти помогна.
   Лори се загледа в една точка-знаеше,че всичко,което Адам беше казал волно или неволно,беше истина.Горчивата истина.Тя отново се затвори в своята черупка и не искаше да пуска абсолютно никого.Не искаше пак да я наранят,не искаше и самата тя да се нарани.
   -Нашата връзка е много красива,Лори.Нямало е побоища и скандали,нали?!Кажи тогава,какво не ти стига!?Имали сме много хубави моменти заедно,имали сме и лоши.Нека оправим нещата-нека си направим още по-хубави моменти заедно...
   -Искам да остана сама-каза рязко Лори.
Адам стана и си тръгна.
   -Къде отиваш?-попита тя
   -Нали искаш да останеш сама?!Тръгвам си.
Тя за минута се почуди дали да го остави да си тръгне или да го задържи.
   -Адам,остани-нека поговорим.
Той седна до нея и й хвана ръката.Каза й,колко много я обича и как знае,че той е проблема и иска да си спомни къде е сгрешил и...Тя не го чуваше.Лори много добре знаеше от къде идва проблема-идваше от личната й неориентираност и обърканите й чувства и още по-обърканите й мисли.
   -Причината не е в теб,Адам.Не си ти виновен за нищо.-Тя млъкна,защото щеше да се разплаче.А тя никога не си позволяваше да плаче пред когото и да е.
   -Добре,щом не е в мен значи е в двамата.
Настъпи тишина.
   -Искам да остана сама,не говоря за момента,говоря за изобщо.
   -Ясна ми е ситуацията,знам какво следва...
   -Искам да остана сама за малко-повтори тя като се посъвзе.Искам да премисля нещата и да си изясня чувствата.Не искам да те наранявам,Адам.Не искам да усложнявам нещата,просто искам...
   Той я прегърна.Това беше лошо-тя тъкмо бе събрала смелост да говори за себе си,за чувствата и за всичко,което искаше да му каже от много време насам и ето...тази прегръдка.Прегръдка,в която имаше невероятно много обич и подкрепа.В този момент Лори се почувства толкова слаба и безпомощна,че ако не беше седнала,със сигурност щеше да припадне.Тя осъзна,че ако каже всичко,което трябваше на Адам,щеше да го нарани много жестоко...
   Стояха така,прегърнати,около минута.Лори стана изведнъж и каза:
   -Хайде да стягаме куфарите-време е и ние да починем малко като хората.
Адам стана и я целуна с топлина.Беше щастлив,че остават заедно.Повече не му и трябваше.Единственото,за което мечтаеше бе да сподели живота си с Лори.
   Беше един часът на обяд.Автобуса им тръгваше в седем вечерта.Все още не знаеха къде точно ще отидат.Събраха си багажа.
   -Да тръгваме,мила.-подкани я Адам.
   Тя кимна в знак на съгласие и се качи горе до стаята си. Все още чувстваше онази потиснатост от сутринта.Тя реши да погледне и-мейла си за последно преди заминаването.Четейки едно от писмата,тя потъна в унес.Беше от принца на мечтите й.Лори се чувстваше много зле.Тя му написа,че прави всичко в името на това всички да бъдат щастливи,дори и самата тя да трябва да стане жертва.Тя беше готова на всичко само и само никой да не страда.Той,разбира се нямаше да се съгласи с това,щеше да я помоли да помисли и да премисли,защото и той й желаеше щастието.Лори му каза,че след 2 месеца всичко ще е наред-дотогава тя ще събере смелост да каже всичко на Адам и същевременно ще си изясни чувствата.
   Адам дойде да я търси:
   -Притесних се,скъпа.Защо се забави толкова?
   -Погледнах си пощата-извинявай.
Той я целуна и взе куфара й.Слязоха долу в хола-там беше неговият куфар.Колата ги чакаше отвън,за да ги закара до автобусната спирка.

II
   Часът беше седем-леко се смрачаваше,духаше силен вятър,но все още беше горещо и задушно.Всички хора се качиха на автобуса,сложиха куфарите в багажното отделение и се настаниха удобно по местата си.Адам и Лори бяха заели 23 и 24 място.В автобуса беше удобно и уютно.Двамата седяха без да разговарят,всеки потънал в собствените си размисли.Очакваха ги още два часа път до аерогарата.Понеже все още не знаеха точно къде да отидат си бяха купили от автогарата рекламни брошури.
   Адам се сети за тях и ги извади от пътната си чанта.Подаде една на Лори и се загледа.Хареса му рекламата на Анталия.Плажът изглеждаше чист и голям,хотелът-луксозен.Той искаше да зарадва любимата си и да й подари една наистина заслужена почивка.Тези месеци Лори беше много отпаднала-не ядеше,не спеше,нямаше желание за нищо.Искаше само да е сама,потънала в мисли и спомени.
   Лори го погледна някак стреснато,сякаш не очакваше да види точно него до себе си... Каза,че и на нея й харесва идеята за Анталия.В интерес на истината-беше й все едно къде ще са-само и само не стои сама у дома,сред всичките тези спомени.Адам се зарадва.Вече беше решено къде ще отидат.Разполагаха с две седмици,в които можеха да си прекарат чудесно.
   Пристигнаха на аерогарата.Адам отиде да купи самолетните билети,а Лори да потърси кола и шоколад.Щяха да пътуват около час.
   Качиха се в самолета.Беше хубаво.Изглежда пътуването щеше да е много вълнуващо.
   Адам и Лори се настаниха.До тях седна едно възрастно семейство,на име Томпсънс. Самолета излетя.Всичко беше спокойно.Лори и Адам завързаха разговор със семейство Томпсънс.Оказа се,че те са женени от 35 години,имат две дъщери и три малки внучета.Изглеждаха щастливи,но само на пръв поглед.Старият господин Томпсънс заспа и жена му помоли Адам да седне до него.Тя се настани до Лори.
   -Как си,скъпа?Не изглеждаш много щастлива.-каза госпожа Томпсънс.
   Очите й изглеждаха мили и приятни,пълни с топлина и разбиране.Лори я погледна в очите и разбра,че може да й се довери напълно.Старата дама беше от тези хора,които те запленяват сякаш само с един поглед и ти се харесват само с едно движение.
   -Така е,госпожо Томпсънс,не съм щастлива.Или поне не мисля,че съм.Не знам какъв ми е проблема,но се надявам в най-скоро време да го разреша.
   -Казвай ми Матилда,миличка.Не се притеснявай никой от нас,хората,не е напълно щастлив.Никой не изпитва това,което е очаквал в началото.
   Тя каза това с такава обич,че Лори се притисна в нея като малко момиченце.
   -А сега ми разкажи всичко,детето ми,разкажи ми и не скривай нищо от мен.Не искам да повтаряш моята грешка,а доколкото виждам точно това правиш.
   Лори й разказа всичко за Адам,за връзката й с него,за проблемите и очакванията й.
   Матилда я изслуша с голямо внимание.Очите й блестяха някак странно.
   -Но не е само това,нали,скъпа?Има още нещо,което те измъчва,нещо от което не се чувстваш добре и постоянно мислиш за него.
   Лори помълча известно време.Реши да сподели с госпожа Томпсънс,защото все на някой трябваше да каже какво я мъчи.Не можеше да мълчи и каза:
   -Вярно е,Матилда.Обичам Адам и искам да съм до него,да бъдем щастливи и да изживеем живот като в приказките.Но не мога.Права си,че нещо ми е легнало като скала на сърцето и не мога да се отърва от това чувство.Преди около година срещнах едно момче.Той е всичко,което искам,всичко,от което се нуждая и за което мечтая.Но има нещо,което никой не трябва да знае.Тази тайна не мога да ти я споделя, Матилда, извинявай.Прекалено е лично.
   -Няма за какво да се извиняваш,детето ми.А сега искам и аз да ти кажа нещо.Преди 37 години срещнах моят съпруг Джордж.Обичах го и мислех,че той е човекът,когото цял живот съм търсила.Запознахме се на един бал с маски.Никога няма да го забравя.След това започнахме да се виждаме всяка неделя от месеца.Постепенно срещите ни се умножиха.Виждахме се всеки ден за по няколко часа.Говорехме дълго-за него,за мен,за нас,за бъдещето.Той искаше дъщеря,а аз син.Копнеех за деня,в който ще му родя деца и ще заживеем заедно.Всичко беше прекрасно,докато един ден не срещнах Алекс.Той имаше такива дълбоки очи,говореше толкова сладко... Влюбих се в него от мига,в който го видях.Чувствата ми към Джордж станаха като мъгла на фона на летен ден.Започнах да мисля постоянно за Алекс-той беше моят идол,моята мечта и моят копнеж.Виждахме се около седмица,след което той каза,че заминава.Имал чувства към друго момиче.Никога няма да забравя този момент.Чувствах се смазана и използвана.Но не престанах да го обичам.Джордж разбра за чувствата ми към Алекс и много време след заминаването му ме питаше за него.Аз все отричах.Може би от гордост се зарекох,че повече никога няма да виждам Алекс и че той спира да съществува за мен.Един ден го срещнах.Беше минала около година от първоначалната ни среща.Господи,той изглеждаше толкова пленителен...Излязохме веднъж.Разказа ми за разочарованието относно момичето,заради,което ме е оставил и всичко,което му се е случило през времето,когато не бяхме заедно.Разделихме се,но и двамата добре знаехме,че това няма да е последната ни среща.Когато се прибрах,Джордж беше у дома.Държеше се доста странно.На сутринта го попитах какво има,но той не пожела да ми каже нищо.Изглеждаше огорчен и съсипан.Вечерта сподели с мен,че ме е видял с Алекс.Станало случайно,докато правел поредният си вечерен крос.Говорихме надълго и нашироко.На мен сърце не ми даде да го напусна.След година се оженихме.Алекс също беше поканен,но не дойде.И така,мила,аз до ден днешен съжалявам за това,че в онзи момент не събрах малко повече смелост,за да спестя по-нататъшни мъки и страдания и на двамата.
   Лори изслуша разказът на госпожа Томпсънс без да се помръдне.Беше загледана в една точка някъде в далечината и не искаше да вярва,че всичко,което бе чула до сега,я очакваше за в бъдеще.Очите й се напълниха със сълзи.Матилда я прегърна и й каза,че ако иска да поговори с някой,тя ще е насреща й винаги.Уморена от сълзи,Лори заспа на рамото на Матилда.
   Когато се събуди вече кацаха в Анталия,а от Матилда нямаше и следа...

III
   На аерогарата ги чакаше черна лимузина да ги закара до хотел Аурелиндо.Беше въпросният хотел от рекламната брошура.Адам се бе погрижил за всичко,докато Лори спеше.
   Пристигането им в хотела беше грандиозно.И двамата се почувстваха като кралски особи.Още като слязоха от лимузината един младеж с червено-жълт костюм и бяла шапка ги посрещна и ги заведе до апартамента им.Стая номер 413.Беше доста голям,с изглед към морето.Прозорците бяха високи около два метра,а самата стая-към 3 метра.На тавана бяха изписани някакви неща на арабски език.На пода бяха грижливо поставени персийски килими,а пред вратата на спалнята-препарирана черна пантера.В стаята имаше лап-топ,хладилник и телевизор с DVD.Пиколото ги разведе из апартамента,получи бакшиша си и си тръгна.
   Лори се зае да разопакова багажа,но се беше уморила от пътуването.Извади спалното бельо и попита Адам дали ще си ляга.Той отвърна,че ще се изкъпе и след това ще дойде.Като си сваляше жилетката,с която бе и в самолета,Лори забеляза малко късче хартия,което бе сложено внимателно в джоба й.Тя го разгъна и видя следното: "Матилда Томпсънс-223556687".Лори се запита къде ли е госпожа Томпсънс в този момент.Искаше й се да се бе сбогувала поне с нея.Тя си легна ,но дълго време не можа да заспи.В мислите й се въртеше все принца от мечтите й.
   Беше около3 часът след полунощ.Лори се бе събудила след поредният кошмар.Тя
Стана внимателно да не събуди Адам и си облече халата.Отиде до прозореца,отвори го и се загледа навън.Морето,което толкова обичаше не й доставяше никаква радост.Нещо я мъчеше от предният ден,но тя все го подтискаше.Обърна се и видя лап-топа.Без дори да осъзнава колко бързо стигна до него и го включи,тя вече влизаше в пощата си. "Имате едно ново съобщение".Сърцето й биеше лудо,дъхът й спираше и тя напрягаше очите си,за да види дали това е писмото,което чакаше.Струваше й се,че чакането от няколко стотни я убива,сякаш някой забива нож в гърдите й.Писмото бе от някой си Ф.Кортни.Това бе виртуалното име на нейният принц.Тя се зарадва и започна с нетърпение да чете.Но сякаш не искаше да види това,което той бе написал.От очите й бликнаха сълзи.Ако някой я бе видял в този момент непременно щеше да се влюби в нея.Изглеждаше толкова красива с черният халат,през който се подаваха две бели крачета,закичени със сребърна гривничка,с призрачно бледото си лице,което на лунната светлина изглеждаше сякаш сребърно и с големите си разплакани очи.Беше пленителна... Тя тихичко стана и отиде в хола.Искаше да гледа телевизия,за да не мисли за прочетеното.
   На сутринта Адам се събуди и се притесни,като не намери Лори до себе си. Тревожно стана и взе да я търси из апартамента.
   -Ах,ето те,малко дяволче.Не ти ли беше удобно леглото,та си заспала на дивана-попита с усмивка той.
   -Задрямала съм-каза през прозявка Лори.-Колко е часът.
   -Почти единайсет-време е за плажа,мила.Ще се обличаме ли?
   Лори кимна утвърдително и се запъти към банята.
   След половин час бяха на рецепцията да оставят ключа от стаята и да си уговорят час за масажистка.
   На плажа беше приказно красиво-пясъкът беше съвсем малка част от него,преобладаваха големи,обли камъни,които нагрети от слънцето се оглеждаха в очите на хората.Морето бе спокойно и чисто-такава красота!!! Лори и Адам се настаниха на два бели шезлонга с големи чадъри,с нарисувани мечета по тях.Адам отиде да потърси сладолед.Като се върна Лори отново се бе загледала невиждащо в далечината.
   -Какво има,мила?Да не си болна?-притеснено попита Адам
   -Нищо ми няма...
   Тя замълча,сякаш искаше да каже всичко на Адам,но нещо я спираше.Осъзнаваше,че повече не можа да живее така,но не знаеше нито как да започне,нито какво точно да му каже.
   -Извинявай,любов моя,не се чувствам много добре-би ли бил така добър да ме придружиш до хотела?
   Адам се сконфузи малко,но не можеше да й откаже.До днес никога не го бе правил.Той пренебрегваше всичко и всички заради нея.Много скоро и тя щеше да осъзнае това.
   Беше три следобед-време за масажистката.На вратата се почука леко.Лори отиде да отвори-беше тя.Висока около 1,80 см към 70 килограма,с кръгло червеникаво лице и огромни гърди.Беше облечена със светло синя престилка и носеше чантичка с мазила.Още като я видя,Лори се почувства като джудже до нея-с нейните 165 см.Масажа продължи около два часа.До вечерта всеки правеше,каквото му харесва.Адам гледаше нещо на DVD-то,а тя надписваше картички на приятелите и роднините им.
   Стана време за вечеря.Те слязоха в ресторанта.Беше прекалено шумно и за това решиха да си поръчат рум сервиз.Ядоха печено пиле на грил и царевица,както и китайски хлебчета.През цялото време цареше тишина.Нахраниха се и Адам предложи да се разходят край морето.
   Лек бриз развяваше косите им,луната ги гледаше подозрително,а морето бе спокойно и тихо.Адам я покани да седне на един шезлонг и я попита:
   -Мила,забелязвам,че има нещо,което искаш да споделиш с мен.Така ли е?
   -Не,нищо няма-каза леко притеснена Лори.
   -Ако има нещо,което искаш да ми кажеш,каквото и да е то-направи го.От доста време нещо те мъчи,но се опитваш да го прикриеш.Какво е то,мила?
   Тя мълчеше.Знаеше,че ако каже на Адам истината,нещата щяха да се променят и да се разделят.А нали са тук именно за да заздравят връзката си.
   След близо час мълчание тя каза:
   -Ще ти кажа какво има,но не знам как ще реагираш.
   Той я погледна и стаи дъх.
   -Представи си-започна тя-че обичаш друго момиче освен мен.Обичаш ни и двете по почти еднакъв силен начин.И двете сме това,което търсиш,но трябва да избереш една от нас.
   -Та това е като да избирам между два съвършено еднакви сладоледа-каза Адам.
   -Именно.Само,че в единият има малко шоколад,а в другия само сметана.А ти мразиш шоколад,нали?!
   -Мда.
   -Значи разбираш,че...
   -Да,разбирам,че има друг-отсече Адам,на който вече му дойде до гуша от заобикалки.-Давай по същество.
   -Обичам ви и двамата.Не знам кой да избера.Това е.
   -Мисли и казвай докато е време,Лори.Не искам след десет години да ме обвиняваш,че аз съм виновен,че си си пропиляла мечтите.Ако искаш да си с него ми кажи,ако не си добре дошла при мен.
   Тя се замисли.Не очакваше Адам да реагира точно по този начин.Сега тя го обичаше още по-силно.
   -Не мога да реша-това ми е проблема.
   -Аз мога да ти помогна,стига ти да искаш това...
   -Да,искам,повярвай ми,искам повече от всичко на света да съм наясно с чувствата и желанията си-прекъсна го Лори.-Искам отново да съм онова щастливо момиче,което бях преди няколко месеца.Искам отново да се радвам на всичко,което е около мен,да имам очи за природата и за красотата в нея.
   Започна дълъг и мъчителен разговор.Адам стоеше все така спокоен.Държеше се по-скоро като неин приятел,отколкото като партньор.След около два часа разговор,Лори беше убедена,че е направила своя избор.Мислеше,че чувствата й към принца от мечтите й не са реалност,а фантазия,както и любовта й към него.Но реши да послуша съвета на Адам и да не бърза с вземането на решение.Реши,че утрото е по-мъдро от вечерта и ще мисли тогава.
   Щастлива,тя го целуна,благодари му за помощта и тръгнаха към хотела.

IV
   На сутринта Лори се събуди около седем часа.Адам го нямаше.Тя стана и взе да го търси.Нямаше го никъде.На масичката в хола,бе оставил бележка: "Тичам на плажа-ще си дойда за закуска". Лори се усмихна,облече се и поръча рум сервиз.Когато Адам дойде тя бе наредила леглото с възглавници,по средата бе сложила таблата с храната,а до нея колата с лед и лимон.Той влезе,погледна всичко това и му стана приятно-усмихна се едва забележимо.Чу,че в банята тече вода и се отправи по посока на шума.Лори го чакаше.Беше красива,наметната само с черен халат.Косата си бе вързала на кок и си бе закичила бяла розичка.Адам не издържа на изкушението...
   Къпането продължи около час и половина.Хапнаха на бързо и отидоха на плажа.Когато се връщаха оттам,Лори забеляза на рецепцията телефонен номер.Беше й познат отнякъде,но не можеше да си спомни от къде.
   Следобеда Адам си почиваше,а тя подреждаше дрехите.Отнякъде изпадна листчето с номера на госпожа Томпсънс.Лори съвсем го бе забравила.Тя отиде до телефона и набра номера.
   -Ало?Матилда?Матилда Томпсънс?-попита Лори.
   -Не,госпожице.Това е номера на хотел Аурелиндо.Желаете ли да ви свържа с госпожа Томпсънс?
   Лори се стъписа от изненада-старата дама и съпругът й бяха отседнали в същия хотел като тях с Адам.
   -Да,моля.Свържете ме.
   Матилда очакваше обаждането на Лори.Уговориха си среща-в шест вечерта на бара край басейна на хотела.
   -Матилда,толкова се радвам да те видя-каза Лори.-Но ти май знаеше къде ще отседнем,а?!
   -Ами,скъпа,нали приятелят ти седеше до мъжът ми.Джордж чул,че Адам говори с някой и споменава името на хотела и иска резервация.Още от тогава знам,че сме в един хотел-усмихнато каза госпожа Томпсънс.
   Двете жени разговаряха дълго,докато пиеха коктейли "Морски бриз" и ядяха миди. Споделяха си така сякаш се познаваха не от два дни,а от двайсет години.Матилда разказваше за старата си любов-Алекс,за съпруга и децата си,но най-много се радваше,когато говореше за трите си внучета.Дори й показа снимка-изглеждаха като три малки дяволчета.Дяволчета,които даряват радост в тъжния живот на хората.
   Лори пък разказа на старата дама за разговора си с Адам и начина,по който той приел новината.
   -Ама,че си и ти,скъпа.Как събра смелост да говориш за това пред него.Не те ли беше страх?
   -Да,Матилда,разбира се,че ме бе страх,страх да не го изгубя,да не се разсърди и да не остана сама и неразбрана.Но след разговора ни,аз съм убедена,че го обичам повече от всичко на света.Той е до мен,дори да знае горчивата истина.Подкрепи ме в най-трудният момент от живота ми и аз никога няма да забравя това.Разбрах,че любовта ми към принца от мечтите ми е само фантазия,тя не е реална.И не смятам да си губя времето с фантазии,когато имам до себе си принц от плът и кръв.
   -Радвам се,дете,радвам се.Дано това е правилният избор и дано намериш път към щастието.
   Двете жени се прегърнаха приятелски и се разделиха в асансьора на третият етаж.Матилда и Джордж бяха отседнали в стая номер 370.
   Когато се прибра в апартамента,Лори завари телевизора пуснат,около дивана се търкаляха празни бутилки от кола,а Адам го нямаше.Притеснена,тя тръгна да го търси.Единственото,което забеляза бе отвореният прозорец...

V
   С примряло от страх сърце,тя се наведе над перваза и погледна навън.Всичко беше спокойно и тихо,но от Адам нямаше и следа.
   -Какво правиш,мила?!Да не си полудяла-втурна се Адам и я дръпна от прозореца тъкмо преди да падне от него.
   Лори се хвърли на врата му и остана като вцепенена.Стоя така около минута.След като се посъвзе,тя взе да се кара на любимия си,че така я е стреснал.
   -Аз тъкмо влизах в стаята и изведнъж погледа ми се спря на празните бутилки кола и на отвореният прозорец.Какво ли не си помислих...Къде беше?
   -Ела да ти покажа-каза Адам и я заведе в кухнята.Беше напазарувал доста неща и бе сготвил вечеря.-Седни,мила,искам да поговорим.
   Лори седна и зачака да чуе,това което приятелят й имаше да каже.
   -Мила,от онзи път,когато говорихме,нещо не ми дава покой.Кажи ми истината-кой от двама ни избираш?Ще те помоля да не ме лъжеш.
   Тя стоеше като тресната и нищо не разбираща,защото мислеше,че този въпрос е изяснен.
   -Не знам какво да ти кажа,скъпи... Аз ти казах какво съм решила-промълви тя.
   -Искам да знам кой от двама ни избираш-дадох ти срок да си помислиш и да ми отговориш-ти не го направи.Кажи ми.
   Тя стоеше и се взираше някъде в пространството.
   -Ще мога да ти кажа след няколко седмици-каза най-сетне тя.
   Адам я погледна с пренебрежение-това бе погледа,който тя мразеше най-много от всичко.
   -И си мислиш,че до тогава ще ти позволя да ме разиграваш?Мислиш ли,че е честно?!
   -Аз... не те разигравам-аз те обичам.
   -Но обичаш и него.Кажи ми истината,Лори.Няма да позволя на никой да си играе с мен!От деня,в който ти ми призна чувствата си към мен и към другия,сърцето ми спря,сякаш живота ми свърши.Гледам те и се чудя как събра смелост да ми кажеш.Но...
   -Намразил си ме,нали!?-попита тя.
   -Не,дори те уважавам за това,че ми каза.Но,повярвай ми така не мога да живея повече.Опитвах се да те разбера,да ти вляза в положението,но не мога повече.Ти помниш-когато ме срещна аз бях самотен,бях загубил нещо скъпо,намразих целият свят.Но,когато дойде,ти ме научи как да обичам хората и света около мен-даде ми нов живот.Даде ми много,Лори.Но и ми взе много.-Адам замълча.
   За пръв път тя се разплака-беше трогната от начина,по който Адам й говореше.Сега,когато беше на път да го загуби завинаги,тя осъзна какво е той в действителност за нея.Когато й каза,че живота му е съсипан,тя усети,че небето й пада пред очите.Нещо я задушаваше.Тя събра сили и каза:
   -Сега избора е твой.Аз ти казах,че те обичам и че не мога без теб.Ти избираш дали да останем заедно или не.Не отричам,че те нараних.Направих може би най-голямата глупост в живота си като ти казах за него.Но мисля,че така беше редно...Каквото и да решиш,не мога да ти се сърдя и упреквам за нищо-тя замълча.
   -Много преживяхме,мила.Много моменти споделихме заедно,но...-Адам я погледна в очите.-Защо гледаш така,какво има?!
   -Как гледам?Нищо ми няма.
   -Гледаш сякаш...
   -Сякаш светът рухна току-що пред очите ми ли?!Да,така е.
   -Виж,Лори,много сме загубили в лутане.Мисля,че загубите ни стигат и на двамата.
   -Мда...Просто човек осъзнава какво има,едва когато го загуби-прошепна като молитва тя.
   -Така е.Радвам се,че го осъзна-той се замисли.
   -Какво решаваш?!-попита с надежда и отчаяние Лори.
   -Реших.Да останем заедно и никога вече да не се разделяме.
   -Наистина ли?Сигурен ли си?
   -Да,обичам те и искам да съм с теб!
   Двамата се прегърнаха и целунаха.В този миг се чувстваха така,сякаш се срещат за пръв път.В очите им гореше искрицата на любовта,а сърцата и душите им ликуваха.
   -Хайде сега да вечеряме-каза Адам.-Все пак не съм готвил напразно,нали!?
   Цяла вечер се смяха и целуваха.Имаше някаква промяна и в двамата.Лори поиска да се връщат в къщи час по-скоро.Имаше работа за вършене.

VI
   На сутринта Лори се сбогува с госпожа Томпсънс,която й пожела успех и щастие в живота.Напуснаха хотел Аурелиндо с черната лимузина и много подаръци от персонала му.Подариха им раковини и камъни от морето,както и малки морски таралежи.
   Като си пристигнаха у дома,Лори попита Адам дали не иска да се пренесе при нея.Той се съгласи и двамата заживяха заедно.А принца от нейните мечти си остана кибер любов-тя разбра,че едно е истинска реална любов,а съвсем друга е виртуалната,макар и понякога да ги смесваме двете.
   От този ден насам и двамата си взеха поука.Тя се научи да не крие проблемите си и да ги споделя,докато е време,а той-да не я притиска никога повече за нищо.
   Дните минаваха,а Адам и Лори бяха все така влюбени и щастливи.Но не им било писано щастие.Един зимен ден,когато слънцето бе високо над облаците и снега заслепяваше очите,на вратата на къщата им се похлопа.В този ден Лори бе сама-Адам го бяха изпратили командировка от службата му.Тя отиде да отвори.За малко не припадна от изненада.Беше принца от мечтите й с маслинено черни големи очи.Тя се зарадва да го види-покани го да влезе и го почерпи топло мляко.
   -Как си,мила.Отдавна не сме се виждали.Как върви с гаджето ти?-попита сякаш с ирония той.
   -Ами доста добре сме-щастливи сме и така.А с теб какво става?Къде се загуби?
   -Аз...Ами аз бях командировка.Не знам дали съм ти казал,но станах частен детектив.Изпратиха ме в Тесалия.И знаеш ли кой видях там?
   -Не-поклати глава Лори.
   -Адам!Беше с друго момиче!
   Лори знаеше,че Адам е в Троя във връзка с някакви нови разкопки.
   -Не,не,навярно си се препознал-той е в Троя.
   -Хаха!!!Колко си глупава.Той те лъже,а ти мълчиш и му вярваш.
   -Не е вярно!Върви си,остави ме сама!
   Лори го изгони.В момента го мразеше-много.След 20 минути,тя летеше за Тесалия.Но Адам наистина бе там.И наистина бе с някакво момиче.Тя бе разбрала за местонахождението му от стария си познайник-детектива.Когато го видя,тя не знаеше какво да каже или направи.Отседна в някакъв мотел и бе напълно съкрушена.Една вечер Адам й звънна на мобилния.Тя говори с него все едно нищо не знае и не подозира.Но й направи впечатление,че той винаги й се обажда от скрит номер.Каза й,че на следващия ден се прибира вкъщи.Лори хвана първия самолет и се прибра.Когато отвори входната врата,тя намери пакет със снимки.Всичките бяха на Адам и момичето.Тя се разстрои,но прибра плика.
   След обяда дойде Адам.Тя се хвърли с юмруци върху му и плачеше.Той не знаеше какво означава всичко това или поне се преструваше доста умело.Лори му хвърли пакета със снимки в лицето и каза,че повече никога не иска да чува нищо за него.
   След като видя снимките,той разбра всичко и отиде при Лори,която се бе заключила в стаята си.
   -Мила,всичко е нагласено,за всичко е виновен онзи кретен фотографа.Всъщност,ти нали знаеш,аз трябваше да отида на едни разкопки в Троя,но той се обади,че има нещо интересно в Тесалия.Тогава ме запозна с това момиче.Тя е дъщеря на прочут владетел,който е бил убит преди години,но никой не е намерил трупа му.Аз за това я прегръщам,защото в този момент намерихме баща й.Тя бе отчаяна.Лори,скъпа,моля те,кажи,че ми вярваш.
   Вратата леко се открехна.Обляна в сълзи,тя го попита дали й казва истината.Той се закле в най-святото,което имаше-в нея.След това тя се обади на един неин стар приятел-пак детектив,за да провери има ли някакъв нов колега,но се оказа,че никой не познава този човек.Както се бе появил,така и изчезна.Лори и Адам продължиха напред-вече всичко бе ясно.Тя си обеща,че повече никога няма да вярва на никого за нищо и че преди да направи нещо,ще си помисли предварително.
   Ето как,изстрадала толкова неща и с хора лицемери около себе си,които й желаеха нещастието,най-сетне Лори намери своя път с мъжа,който наистина обичаше повече от всичко на света.И се зарече,че никой никога няма да навреди на нея и на семейството й,което много скоро щеше да нарасне с още един член.

             КРАЙ!