автор: iszaard

Мина отмести поглед от шарените вълни, в които спокойно се разхождаха слънчеви зайчета и се зае да почисти ръцете си. Грохотът на водата, разбиваща се на няколко метра под краката и напомни, че трябва да върви. Стана и се огледа. Нямаше никой. Набързо събра кураж и се втурна към старите подземия в края на острова, които непреодолимо я привличаха. Бяха няколко разположени една под друга пещери. Хората говореха, че най-долната отвеждала дълбоко в океана.

Винаги, щом се измъкнеше от обичайните си задължения, идваше тук. Докато се опитваше да свикне с тъмнината, някакъв шум привлече вниманието и. Озърна се, но не видя никого. После почувствала се някак уютно реши да приседне на един от почти квадратните сухи камъни в предверието. Беше и твърде любопитно какво ще се случи и изобщо не мислеше да излиза навън.
Нощта дойде неочаквано и тогава разбра, че е задрямала. Когато погледна по-внимателно установи, че няма изход. Стана и потърси пипнешком, но на мястото на отвора, през който влезе преди часове, сега имаше скала. Потръпна. Ще я потърсят, но едва ли точно тук. Никой не знаеше, че идва. Пък и на кого би хрумнало да стои с часове на подобно място.
Научи се да овладява страха. Нямаше друг избор, ако искаше да запази достойнство пред ужасните сцени, които се разиграваха често пред очите и. Празниците на Бика винаги завършваха с нечия смърт. Това не правеше особено впечатление, макар, че никой не искаше да се случва. Обичаят, непроменен от векове, се бе сраснал с хората от острова също толкова, колкото особения дъх на прегоряла сол върху кожите им.
Усмихна се. Тази пролет за пръв път щеше да участва в танците. Беше ловка в подскоците и премятанията, познаваше добре и нрава на биковете. Мина знаеше, че не са жестоки, нито пък страхливи. Приличаха и по-скоро на огромна стара скала, която със смазваща непоколебимост се стоварва върху всичко попаднало на пътя и. Вълните, които гледаше сутринта, и напомняха смътно на тях. Същите, които преди години бяха убили родителите и.

Според легендата "Биковете" някога отнели хиляди човешки животи, стоварили се върху телата на своите жертви и ги отнесли в недрата на океана, в самото небитие. По онова време някакъв смел мъж, почти удавен, попаднал в отвора на пещера. Тогава в този отвор постоянно са се удряли огромни горящи късове от сърцето на земята, но човекът успял да се промъкне навътре. Показал пещерата на малцината оцелели плувци и ги повел към светлината на нов живот. Така били създадени Островите и до днес, в чест на великото избавление на предците от гнева на океана всяка година се провеждат Празниците на "Бика" - страшната вълна, която само огромната воля за живот може да победи.
Запита се какво би станало ако сега от недрата на пещерата бликне вода и я залее. Ще остане ли спокойна? Познаваше добре острова, но пещерата бе много дълбока. Истинско предизвикателство дори за трениран плувец бе да запази достатъчно въздух и навлизайки в най-голяма дълбочина, в миг да се оттласне нагоре и да достигне повърхността на няколко стотици метри от дъното.
Вода не идваше и девойката реши да потърси изход. Беше нощ и може би това я подведе да мисли, че е затворена. Сигурно съвсем наблизо имаше отвор, просто очите и не можеха да го различат, успокояваше се Мина.
Направи няколко крачки и застина. В краката и шумеше вода. Постоя няколко мига неподвижно, после продължи, без да знае накъде отива.
Нещо я докосна, ръка. Почувства облекчение, радост дори. Помисли, че след като изходът се е затворил така мистериозно, явно пещерата не е просто изоставен камънак, свързан с миналото.
Ръката я водеше уверено на някъде и скоро в очите и блесна светлина.