автор: hristam

Този сън се появи за първи път няколко дни след злополуката с годеницата ми.
Беше толкова нелеп инцидент, всичко стана толкова бързо пред очите ми, че дълго време не бях на себе си, бях изпаднал в тежка депресия. Наложи се да мина през специализиран курс на лечение, за който близките ми настояха, защото виждаха, че все повече се затварям в себе си и губя връзка с действителността.
Известно време си мислех, че този натрапчиво повтарящ се сън ще отшуми с времето, когато успея да се съвзема от шока. После реших, че по някакъв начин има връзка с лечението, което ми провеждаха.
Но странната непозната продължаваше да се появява всяка нощ, тихо присядаше до мен, и ме гледаше дълго и мълчаливо с тъжните си очи. Цял потъвах в сивотата на тези очи, и имах чувството, че нещо ми говорят, но някак не мога да уловя смисъла на казаното. Опитвах се да я докосна, да й го кажа, но точно тогава се събуждах, обзет от странното усещане, че тя все още е някъде тук, до мен.
Една сутрин след като се събудих, си дадох сметка, че й говоря, толкова реално беше станало усещането за нея. Без да ми каже и една дума в съня ми, неусетно беше станала част от живота ми, чувствах я близка и скъпа, като добра приятелка, с която се разбираме без да е необходимо да разговаряме.
Но понякога имах усещането, че малко преди да се събудя се опитва да ми каже нещо, нещо важно, което непременно трябва да чуя и това не ми излизаше от ума.
Бях напълно обсебен от мисълта за нея и това се отрази и на работата ми и на отношенията ми с околните.
Не ме разпитваха, бяха достатъчно деликатни и вероятно предполагаха, че ще ми трябва доста време, за да се възстановя от загубата на любимия човек, примиряваха се с все по – голямата ми разсеяност, и с нежеланието ми да поизляза с тях някоя вечер. Може би смятаха, че още ми е рано за това.
А аз всъщност имах едно – единствено желание – да се прибера в къщи и да спя. За да видя сивооката и да се опитам да достигна по някакъв начин до нея. Вече сериозно се замислях дали да не започна да вземем приспивателни, за да бъда по – дълго с нея.
И тогава една нощ тя най – после ми проговори.
„ Коя си ти, че идваш всяка нощ при мен?” – попитах я.
„ Мислех, че ме позна – каза ми тя – аз съм твоята тъга.”
„ Но...нима е възможно моята тъга да е толкова красива – попитах недоверчиво – Мисля, че съм влюбен в теб. Ти си постоянно в мислите ми, мечтая за теб, копнея да те виждам! Възможно ли е някой така да желае тъгата си?”
Тя се усмихна, а усмивката й беше прекрасна, въпреки че беше най – тъжната усмивка, която съм виждал.
„ Част от тебе съм станала. И понеже душата ти е така красива, и аз съм красива за теб.”
„ Но как е възможно болката да е красива?”
„ Аз съм не просто болката ти, аз съм всичките ти болки, аз съм цялата ти мъка и страдание. Аз твоят свят, в който се криеш, защото си мислиш, че съм единственото ти спокойно убежище. Аз съм единствената твоя действителност, която си приел за реална и желана.”
Докоснах я.
„ Но ти си реална. Ето, усещам топлината на тялото ти, виждам сълзите в очите ти и чувствам влагата им по ръцете си. Ти си истинска, жива, красива и аз те обичам! Остани с мен!”
„ Внимавай какво си пожелаваш – прошепна ми тя – Твоята страст към мен може да те убие...”
После се стопи в съня ми, или може би просто си тръгна, или може би аз се събудих, или...
Останах сам, развълнуван и замислен, а по пръстите ми още пареше влагата от нейните сълзи. В едно бях сигурен – каквото и да се случваше с мен, истинско беше. Не беше последица от медикаменти, болни фантазии или тежка депресия. И, може и да беше малко странно, но тази мисъл ме поуспокои, реших, че е само въпрос на време да споделя напълно и изцяло живота си със сивооката. Та нали тя беше готова да остане с мен, стига аз да го желаех, а аз не исках нищо друго повече от това. Вярно, бях изгубил любимата си малко преди сватбата ни, но ето, че живота ми даваше още един шанс да бъда щастлив с любима жена до себе си.
Колегите и приятелите ми забелязаха положителната промяна в мен, бях отново жизнения и енергичен човек, когото познаваха, близките ми се радваха, че съм преодолял тежката криза. Въпреки, че тя престана да се появява в съня ми, мислех за нея, и бях убеден, че ще се върне. Може би и на нея просто й трябваше време да се реши.
Беше най – обикновен, делничен ден, когато един от колегите ме извика, за да се запозная с новата ни колежка, току – що се била дипломирала и започвала работа при нас.
- Голямо сладурче е – намигна ми той – Само да я видиш...
Не се впечатлих особено, за него всичко що е под трийсетте и носи секси дрешки, е повод за свалка. Известен е с това, и вече никой не му обръща внимание, а колежките отдавна не го вземат на сериозно.
Но това беше тя. Щях да я позная, дори и да не бях видял изумителните й сиви очи, дори да не бях докоснал ръката й, докато се запознавахме. Дори изобщо да не я бях видял, щях да усетя присъствието й. Сигурен съм, че и тя ме позна, макар че не го показа. В очите й го прочетох и разбрах, че повече няма да си отиде, и след като вече е тук, ще останем завинаги заедно.
Така и стана, оженихме се само месец и половина по – късно. И никога не й казах, колко се изненадах, когато ми каза името си в деня, в който се запознахме.
„ Приятно ми е – каза тя тогава – Казвам се Любов.”