автор: Petroniii

Пия кафе на “Две гърди”. Kитно кафене изпънато кокетно край плажа. Вълните мият чашата. Чадърите и чайките са първите посетители за деня.
“Две очи разплакани, две сълзи горещи…” размазва пейзажа на сутринта. Всеки ден ставащите рано лелки, създадени да стават рано и да вършат кърска работа, но на друго място и време, премитат мръсотията от празни кутии цигари, презервативи, фасове и семки, празни и смачкани бирени кутийки, празни сърца, пакети от недоизядени целувки и случайно заспали на улицата човешки истории, загърнати от падналите през нощта листа на мълчаливите дървета, които слушат историите скрити под короните си. Ако ги попиташ защо го правят. Ще ти отговорят, че така трябва. И лелките и дърветата мислят еднакво.

Край мен прелитат чайки. Аз мечтая за хубави майки. Пички, които тикат колички. В “Две гърди” често отсядат такива същества, русалки, които не знаят, че са такива. Някой е скрил тяхната лична история. Вместо това те предпочитат кабрио. В кабриото няма нищо лошо. Шибидаха се вдига. Нимфите са разомагьосани. Срещу кабриото получават въображение, че предишният им живот го има само в приказките. Добре дошли на земята! Нептун е самотен. Морските звезди лежат изсъхнали на брега и се мажат с плажно мляко.

Бат Весо пак едвам стои на краката си. Глътнал е бира вместо морска вода. Любимият му сериал от казармата още е “Спасители на плажа”. Задръстена мадама вади книга от пералнята и сяда да чете. Каква е връзката на мадамата с обществената пералня? Центрофугата е всъщност таен вход, който води към Океана. Но този вход е само за посветени. Другите просто си перат гащите, и евентуално пяната от онова кръгло прозорче, което е всъщност илюминатор на презокеански лайнер, им навява море, ако имат малко повечко свободно място в мозъка. В книгата на мадамата е историята. Вместо прах в пералнята слага пясък. Това е паролата. Целият златист бански са люспите на русалката, а перката е в раницата й, която носи дори и на лекции. Очилата са за заблуда на врага. Лекциите са за прикритие. Каква е връзката на Бат Весо с мадамата, пералнята, книгата, бирата и историята? Тази двайста от снощи бира е всъщност писмо в бутика, пуснато от русалката през пералнята. Бат Веско е толкова слабичък, че се събира в бутилката, която го поглъща. Неговият авер, с който са пили 24 часа, Роско от Иваново, е затворил бутилката, газирал е Веско с леко разклащане, а Стоенча, друг авер, по време на сутрешно-пиянската си разходка, малко преди да бъде заловен от Гранична полиция, се засилва и мята бутилката по течението на река Дунав, та през Черно море при русалката. Сега чатна ли?

Гледам порнак. Пиша порнак. Мисля порнак. Морето се удря в прозорците ми. Чувам прибоя. Уличната лампа е морския фар. Трабанта на татко е морски катер. От пристанището ми казват да не излизам в открито море. Притеснявам се за Бат Веско, онзи гений в бутилка и луд фен на Милан. Представям си как плава в корема на кит, който ще изхвърли него и бутилката край някой арктически остров. Ако Ум белият делфин беше тук щях да го помоля да предаде на Попай моряка много поздрави на онзи Бъгс Бъни, затворен в цилиндричния джам за бира с живителен отвор за въздух и пенлива течност, и да му предаде, че Ювентус пак е шампион. Къде си, Ум? Обземат ме телесни въпроси. Защо си мислим, че брега и скалите са съвършени? Изгревът, сексът на плажа върху изстинал пясък. Пясък в гъза, пясък в ушите и устата. Пясък в косата. Изпотено тяло, което се схваща, а морският вятър превръща страстта в хлад и желание да опънеш платната нанякъде в откритото море. Чуваш ли плясъка на русалката?

Русалката получава бутилката с Веско. Русалката отваря с нетърпение. Веско спи като младенец. Спихнал е като стария ми детски пояс. Русалката не знае откъде да го надуе, за да се съживи. Веско едвам диша от пиене. “Я надуй дядо кавала!” казва той в съня си. Русалката иска кабрио. Започва да истеричи. Русалката иска на курорт „ол инклузив”. Дават и силикон да се успокои. Тя иска още. Започва да търси пералнята. Веско иска бира. Пералнята е в ремонт. Затваря Веско в бутилката. Той ръкомаха с юмруци насън. “Курво, чаат, чаат!” и се обръща на другата страна. Русалката адресира амбалажа от българска марка светло пиво до Роско от Иваново, за негова сметка. Те ще се срещнат отново. Ако аз го напиша.

В “Две гърди” е перфектно. Поръчвам си второ кафе. Телефонът звъни. Поръчват ми втора история. Чайките ще ми я разкажат. Те знаят какво се случва в апартаментите на хората докато неусетно се намъкват по балконите като малки летящи чинии и влизат през прозорците, за да ми откраднат изпрани гащи, чисти чорапи, марково дамско бельо за подарък на някоя русалка, кльопачка или неразопакован промоционален ваучер за телефона, на който ми се обаждат за истории. Чайките са хищници. Те работят за мен. Не ми трябва нищо друго освен това кафене. На Бат Веско пак не му е добре. Значи, бутилката е някъде наблизо.