автор: betina

Вдъхни ми смелост.
Искам да убивам –
съмнения,
предателства,
лъжи.
Заравям труповете.
Замаскирам.
И камънак нахвърлям - да тежи.
Плътта ми ще претръпне.
Ще забравя
камата в мен.
В съня ми.
Във смеха.
На сънни клади нощем
ще изгарям
парцалените дрипи на страха.
Ще позавехнат
старите ми рани
от лакти,
нокти,
зъби,
колене...
Случайно... ще опипам
с потни длани
по раменете си
зачатък на... криле.

Това ми стига.
Някога ще литна -
свободна птица
над кръга кармичен.
Но дотогава
в себе си ще дишам,
пленена в тяло
на жена – момиче.