автор: Alisa

Сега ще ти разкажа за фламенкото.
Фламенкото е жаждата на огъня,
на онзи огън, тръгнал към морето,
със мисълта да се удави…
Ще го запомнят после само рибите.
Мълчанието им ще го разказва
на водораслите, на всички водни кончета….
Не искаш, но и ти ще го запомниш.
Ще го сънуваш и ще му повтаряш името.
Ще пиеш слънцето на Андалусия,
рубинените капки върху устните
езически ще те жигосат - да те има.
Пиян, опиянен от свободата
на птицата, която е ранена.
Фламенкото ще рукне.А от вените ти
ще хукнат океаните да се зачеват.
И няма да закусиш с мляко.Кастанетите
на циганка от Андалусия ще те погубят.
Остана ли ти нещо неизгубено?
Сънувай най-езическите глезени.
Не позволявам да ми го разказваш!
Не позволявай да ти го разказвам!
Спри ме някак си.
Кажи ми, че изобщо не сънуваш,
че дните ти са трезви като есен,
а нощите ти са по Андалуски мъдри…
Сезоните на думите са хубави,
защото след цвета, завързват смисъл
И плод да се роди - ще го откъснат.
Или останал неоткъснат ще изгние
до много непотребната подкова,
останала от никой ненамерена.
А дивите коне, опитомени
копито ще подават за подковата.
От дивите коне ще ти остане ласото.
На него ли ще бесим с теб четвъртъка?
…Веднъж, в четвъртък ми разказаха,
че със фламенкото се съживяват мъртви.