автор: bgniki

* * *

Безпомощно разпускам струните
на моята китара съдбоносна.
Боли ме от звука и думите,
които би запяла ако я докосна.

Страхувам се от тъжните и предсказания,
плача и тъжният и зов
да можех бих принудил я със сила
да бъде весела,да пее само за любов.

И за това отпускам струните и днес:
да замълчи,да не усилва болки,страхове,
които във душата ми безсилието композира
преджестници на трудни и тъжни часове.