Не се страхувай
да ме докоснеш утре ,
в усмивките на пролетни слънца
не се страхувай ...
дори в нощите
рисувайки луната със сълза .
Не се страхувай
от дланите си нежни
потърсили утехи ... дори скръбта
невидимите блясъци, с лъчите
поднесени в очите от дъжда .
Не се страхувай
рискувайки забрава
в неизвестността дирещ топлина
дори умирайки пак стихват
вихрушките от допира сега .
Не се страхувай
че утре няма да ме има
разпръснал в прахта цветя
докосвайки ме ...
дори и да умирам
превърни деня - отново в мечта .
Не се страхувай ....