Лежах на меката трева,
мушиците жужаха,
над мен, в безкрайна синева,
два облака се сляха.
.
Ветрец ,изпълнен с аромат,
премина през полето.
Частица бях от този свят-
лежаща под небето.
Да пусна корен пожелах
и там да си остана!
Ала ,навярно, грешна бях-
запръска дъжд... и станах !
И светна мълния! И гръм
разнесе се в простора!
Аз бях сама... Ти беше сън?
Макар,... че си е спорно.